Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Бауер се настрои на честотата на НАСА, приготви съобщението си за микровълново предаване. За няколко наносекунди съобщението бе качено на сателита, който на свой ред го препрати към совалката. След като изпълни задачата си, сателитът моментално се изключи. Дори ако включването му беше забелязано от някого, би било почти невъзможно да се проследи източникът му, както и точката на препредаване. Сега, когато сателитът вече не работеше, изглеждаше така, сякаш включването е било предизвикано от черна дупка в Космоса.

Облегнат на стола си, Бауер разкърши рамене. Разбира се, нямаше да получи директен отговор от совалката. Единственият начин да се увери, че съобщението му е получено, беше да се включи към предаванията от совалката към НАСА. Щом чуеше гласа на Рийд, щеше да разбере.

Като се движеше със 17 500 мили в час на височина 500 километра, „Дискавъри“ обикаляше в своята четвърта орбита около Земята. Мегън Олсън прибра временната си седалка, измъкна се от летателния костюм и облече удобен комбинезон с джобове от велкроматериал. Забеляза, че лицето и горната половина от тялото й са подути. Всяка бръчица се беше изгладила, а талията й се бе увеличила с около пет сантиметра. Това се дължеше на ниската гравитация, поради която кръвта и секрециите не можеха да слязат надолу. След четири до шест часа излишната течност щеше да бъде изхвърлена от бъбреците.

С помощта на колегите си Картър и Уолъс Мегън активира мощността, климатика, осветлението и комуникациите на совалката. Вратите на отсека за полезен товар бяха отворени, за да излезе топлината, натрупана от работата на ракетата и главните двигатели по време на излитането. Те щяха да останат отворени до края на мисията, за да помагат в регулирането на температурата в орбиталния комплекс.

Докато работеше, Мегън се вслушваше в бъбренето на командира Бил Керъл, пилота Франк Стоун и наземния контрол. Това беше рутинна проверка на статуса, скоростта и положението на совалката. Изведнъж дочу озадачения глас на Бил Керъл:

— Дилън, приемате ли?

— Прието. Какво има?

— Току-що пристигна нещо за теб. Но не е изпратено от наземния контрол.

Мегън чу как Рийд се подсмихна.

— Сигурно някой от момчетата в лабораторията си е сложил слушалките. Какво е съобщението?

— Изглежда, че има промяна в реда на провеждане на експериментите. Мегън стои срещу номер четири. Ти поемаш първите три.

— Хей, не е честно — обади се Мегън.

— Подслушваш, а? — отвърна Рийд. — Не се тревожи, Мегън. Ще наваксаш.

— Знам. Но защо е тази промяна?

— Веднага ще проверя графика.

— Качвам се.

Мегън заплува в безтегловната среда към стълбата, която водеше нагоре към полетната палуба. Рийд висеше като парашутист зад пилота и командира и преглеждаше данните си.

Вдигна глава и отбеляза:

— Изглеждаш с десет години по-млада.

— Нека бъдат пет. Чувствам се подута като балон. Какво става?

Рийд й подаде бележника.

— Направена е промяна в последната минута. Забравил съм да ти спомена. Първо ще направя тестовете на микробите, за да приключим с това. После цялата лаборатория е на твое разположение — можеш да останеш насаме с легионната болест.

— Наистина се надявах това да е първият експеримент — отговори Мегън.

— Да, знам. Първо пътуване, въодушевена си. Но ако бях на твое място, бих поспал малко. През това време аз ще се потрудя.

— Имаш ли нужда от помощ за тестовете?

— Оценявам предложението ти, но не, благодаря — Рийд отново взе бележника. — Добре, аз отивам да отварям Фабриката.

„Фабриката“ беше наименованието, което членовете на екипажа бяха дали на космическата лаборатория.

Мегън проследи на екрана пътя на Рийд до средната палуба. Оттам той влезе в тунела, който водеше към космическата лаборатория. Не можеше да се отърси от мисълта, че от леденото пространство на Космоса го деляха само стените на тунела и външната обшивка.

Тя се обърна към Бил Керъл.

— Кой е изпратил онова съобщение?

Керъл погледна на екрана си.

— Няма име, само номер.

Мегън овладя вълнението си и надникна през рамото му. Шестцифреният номер й беше познат, но не можеше да се сети откъде.

— Някой доста е бързал — лаконично отбеляза пилотът Стоун. — Може да е изпратено в последната минута от наземната лаборатория.

— Но нали каза, че не идва от наземния контрол? — каза Мегън.

— Имах предвид, че не е изпратено и потвърдено по обичайния ред. Но, по дяволите, Мегън, кой друг би могъл да го изпрати?