Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Благодаря ви, господин президент.

— Е, какви са последните събития?

Клайн заговори за убийството на Адам Трилор и за това как то се вписва в цялата ситуация.

— Трилор — повтори президентът. — Има ли някакъв начин чрез него да проследите останалите конспиратори?

— Повярвайте ми, сър, ще разгледаме живота му под лупа — отговори Клайн. — Но не възлагам големи надежди на това. Хората, с които си имаме работа, са много предпазливи в подбирането на сътрудници. Човекът в Русия — Ярдени — не остави никакъв ключ към онези, които са го наели. Същото може да се окаже и при Трилор.

— Да се върнем на онези „хора“, за които говориш. Мислиш ли, че са чужденци? Чужди терористи като Осама Бин Ладен?

— Не виждам следи от участие на Бин Ладен в това, господин президент. — Клайн погледна към Смит. — Фактът, че конспираторите действат на такава обширна територия — от Русия до НАСА в Хюстън — показва, че въпросът е много сложен. Това е някой, който познава много добре начина ни на действие, а също и този на руснаците, знае къде държим скъпоценностите и как ги пазим.

— Искате да кажете, че някой в тази страна може да е организирал кражбата в Русия?

— Вирусът на едрата шарка е тук, господин президент. Човекът, който го е откраднал, и онзи, който го е донесъл, са мъртви от ръцете на убиец, който доскоро е бил непознат на Запад. Тук няма арабско участие. Към това трябва да се прибави, че материалът е не само смъртоносен, но изисква сложна апаратура, за да се превърне в биологическо оръжие. Накрая, тук са замесени военни от Армията на Съединените щати, поне в периферията на събитията.

— Военни? — попита президентът.

Клайн се обърна към Смит, който изложи накратко пред президента случилото се в Палермо.

— Ще се заровя в досиетата на тези двама войници, господин президент — каза Клайн, след това направи пауза. — Така че отговорът на въпроса ви е „да“ — много е възможно някой да дърпа конците оттук.

Президентът помълча малко, за да обмисли чутото.

— Чудовищно — прошепна той. — Невероятно и чудовищно. Господин Клайн, ако знаем за какво им е вирусът, дали това няма да ни подскаже какво смятат да правят с него и дори кои са?

Тонът на Клайн издаде объркването му.

— Ще ни подскаже, господин президент. Но въпросът „защо“ все още е без отговор.

— Нека си изясним това. Съществува потенциален източник на зараза, който се намира някъде в окръг Колумбия. Освен това имаме убиец на свобода…

— Господин президент — прекъсна го Смит, — всъщност може би убиецът е най-големият ни шанс.

— Бихте ли се доизяснили, господин Смит?

— Конспираторите премахнаха двамата души, до които можехме да се доберем. Доведоха тук убиец, нает специално за тази цел. Мисля, че го пазят за всеки случай, ако изникне още мръсна работа за вършене.

— Каква е идеята ви?

— Берия е последната ни връзка с конспираторите, господин президент. Ако го намерим и успеем да го заловим жив, той може да ни насочи в правилната посока.

— С това усърдно издирване на убиеца не рискуваме ли да превърнем проблема в публично достояние? Така можем да го сплашим.

— Възможно е, сър — намеси се Клайн. — Но забележете: Берия най-хладнокръвно е убил човек на улица във Вашингтон. Той не е терорист, а обикновен убиец. Ако го свържем с убийството, всички пазители на реда в пет щата ще се втурнат да го гонят.

— Пак ви питам: това няма ли да го накара да се покрие?

— Не съвсем, сър. Берия и хората, които му нареждат, ще си мислят, че знаят кои точно са преследвачите им. Ще се погрижат да им избягат. И ще решат, че са в безопасност, защото могат да предскажат следващата им стъпка.

— Освен това, ако подгоним Берия, като избягваме всякаква публичност, и конспираторите не знаят какво смятаме да правим, може да решат, че заплахата от залавянето му е по-голяма, отколкото ползата от него — добави Смит. — В този случай Берия ще свърши като Ярдени и Трилор.

— Схванах мисълта ви, господин Смит — съгласи се президентът. — Предполагам, че вече имате план за залавянето на Берия?

— Така е, сър, имам — тихо отговори Смит и започна да излага плана си.

Инспектор Марко Дионети от венецианската полиция пъргаво слезе от полицейския катер на кея пред двореца си. Върна поздрава на уличния полицай и проследи с поглед катера до вливането му в движението на ярко осветените лодки по канала.

На входната врата Дионети изключи алармената система и влезе. Готвачката и прислужницата му бяха възрастни жени, които принадлежаха към домакинството му от десетилетия. Нямаше никаква вероятност да откраднат нещо, но тъй като в двореца имаше достатъчно ценни предмети, за да се обзаведе малък музей, предпазните мерки бяха необходимост.