Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Всъщност да — каза англичанинът, след това захвана да обяснява.

Десет минути по-късно Смит слезе от шосе 77. Стигна входа на Кемп Дейвид, където военен ескорт го придружи до Роузбъд — вилата за гости, която се намираше най-близо до Аспен. Намери Клайн седнал пред каменна камина с телефон в ръка.

Той махна на Смит да седне, довърши едносричния си разговор и се обърна към него.

— Беше Киров. Хората му разпитват всички в комплекса „Биоапарат“, като се опитват да проследят контактите на Ярдени. Дотук не са открили нищо. По всичко личи, че този кучи син не е бил от приказливите. Не са го виждали да харчи пари, каквито със сигурност е имал, нито да разправя, че скоро ще си живее като цар на Запад. Никой не помни да го е виждал с чужденци. Киров проверява телефонните разговори и пощата му, но не очаквам да стане чудо.

— Значи който се е свързал с Ярдени, го е направил много предпазливо — отбеляза Смит. — Уверили са се, че е най-подходящият за тази работа — няма семейство, корумпиран е и може да държи езика си зад зъбите.

— Предполагам, че е така.

— С какво друго разполага Киров?

— С нищо. И го съзнава — Клайн изсумтя. — Стараеше се да не издава облекчението си от това, че проблемът вече е изцяло наш. Все пак не го виня.

— Но в дъното на проблема е руският вирус, сър. Ако изтече информация…

— Няма да изтече — Клайн погледна часовника си. — Президентът очаква да му се обадя до петнадесет минути. С какво разполагаш?

Смит заговори бързо и сбито, като описа всичко, което се бе случило в Русия, както и срещата си с Трилор на „Дълес“. Клайн вдигна вежди от учудване, когато Смит му спомена за участието на американските войници. След това изслуша предложенията му за по-нататъшни действия.

Известно време Клайн размишляваше.

— Повечето ти предложения ми допадат — каза той накрая. — Но едно-две неща могат да ни затруднят.

— Не мисля, че имаме много възможности, сър.

Клайн понечи да отговори, но секретарката му прехвърли телефонно обаждане и го прекъсна. Смит забеляза блясък в очите му, докато слушаше.

Клайн сложи ръка на слушалката и прошепна:

— Федералното издирване е намерило Трилор!

Смит се наведе напред и видя как лицето на шефа му помръкна.

— Сигурни ли сте? — попита Клайн. Последва пауза. — Никакви свидетели? Никой нищо не е видял?

Той слуша още известно време, след това каза:

— Искам незабавно да ми изпратите по факса докладите на детективите и снимки от местопрестъплението. И прекратете издирването.

Слушалката падна с трясък върху вилката.

— Става дума за Трилор — заговори Клайн и скръцна със зъби. — Полицаите във Вашингтон са го намерили във Волта Плейс, близо до Уисконсин авеню. Убит е с нож.

Смит затвори очи и си спомни уплашеното изражение на плешивия мъж със странните очи.

— Сигурно ли е?

— В джобовете му са намерени паспорт и други документи за самоличност. Той е. Някой се е приближил плътно към него и го е наръгал с нещо, което според полицаите прилича на кама. Казват, че е било обир.

— Обир… Намерили ли са нещо край тялото, чанта?

— Нищо.

— Откраднали ли са нещо?

— Липсват пари и кредитни карти.

— Но не и портфейлът и паспортът. Оставили са ги, за да помогнат при идентифицирането на трупа. — Смит поклати глава. — Берия. Онези, които са използвали Трилор, са знаели, че той е връзката. Слабото им място. Използвали са Берия, за да го премахне.

— Кои са „те“?

— Не знам, сър. Но доставката е извършена. „Те“ са взели вируса. Трилор е станал излишен.

— Берия…

— Затова е отишъл в Санкт Петербург, затова се е качил на самолета на Финландските авиолинии. Не е бягал. Дошъл е, за да премахне слабата брънка във веригата.

— Всеки би могъл да го направи.

— Убийството? Така е. Но не е ли по-добре да използват човек, когото не познаваме — или не познавахме? Имаме описание, но нямаме отпечатъци, не познаваме начина и методите му на действие. Берия е съвършеният избор, защото е анонимен, а това е важно за един убиец.

— Значи все пак товарът е бил предаден на Шереметиево.

Смит кимна.

— Вирусът е бил у Трилор — той направи пауза. — А аз седях на тридесет фута от него.

Без да сваля поглед от него, Клайн взе телефона.

— Нека не караме президента да чака.

Смит се изненада, когато видя президента във всекидневно облекло и неофициална обстановка. След като Клайн го представи, Кастила каза:

— Вашата репутация ви изпреварва, полковник Смит.