Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Пиетро, моля те!

— Всяко нещо с времето си, Марко. Всяко нещо с времето си.

„Лиърджет“ кацна на летище „Кона“ на Биг Айлънд, малко преди слънцето над Хавай да залезе. Под надзора на Бауер трима техници свалиха контейнера с вируса и го натовариха на чакащия военен камион. Пътуването до комплекса „Бауер-Зермат“ продължи четиридесет и пет минути.

Доскоро комплексът беше военна база за медицински изследвания, така че бе строен съгласно определени изисквания. За да се избегне проникването на външни лица и случайното заразяване на населението на острова с изключително опасни вируси, в района между крайбрежните скали и обгорените от лава полета бяха изкопани тонове пръст. Гигантската вдлъбнатина беше залята с хиляди кубически метри бетон и приютяваше огромен многоетажен подземен комплекс. Впоследствие сградата бе разделена на три нива или зони. В най-долната част се помещаваха лабораториите, в които се изследваха най-опасните вируси. Когато Бауер стана стопанин на комплекса, всичко, от което се нуждаеше, вече беше подръка. След една година и вложение от сто милиона долара необходимият ремонт беше завършен и компанията започна да развива дейност.

След като камионът влезе в масивния гараж, контейнерът беше разтоварен и поставен върху дрезина, която го откара до чакащия асансьор. Три етажа по-долу ги посрещна Клаус Яуних, ръководител на грижливо подбрания изследователски състав. Яуних и шестчления му екип бяха пристигнали по спешност от цюрихския клон на компанията, за да работят върху вируса на едрата шарка. Всички бяха служители на Бауер от години; благодарение на работата си за него се бяха облагодетелствали така, както не бяха си представяли и в най-смелите си мечти.

„И всички са наясно, че аз знам за тях тайни, които могат да ги унищожат за миг“ — помисли си Бауер, докато се усмихваше на Яуних.

— Радвам се да те видя, Клаус.

— Удоволствието е изцяло мое, господин директор.

Яуних беше едър и тромав като мечка, но с неочаквано тих глас. Кръглото брадато лице му придаваше вид на дървар, а като се усмихнеше, разкриваше ред ситни детски зъбки.

Яуних направи знак на двамата си помощници в оранжеви защитни костюми, с които приличаха на космонавти. Те вдигнаха контейнера от дрезината и го внесоха в първата от четирите кабини за обеззаразяване по пътя към лабораторията.

— Господин директорът желае ли да проследи процедурата? — попита Яуних.

— Естествено.

Той поведе Бауер към стъклен мецанин, който се издигаше над кабините за обеззаразяване и лабораторията. От този наблюдателен пункт Бауер проследи пътя на екипа, който последователно преминаваше от една кабина в друга. Тъй като процедурата по обеззаразяването беше необходима само при излизане от лабораторията, влизането в нея отне само няколко минути.

Когато влязоха, служителите отвориха кутията. Бауер се наведе напред и заговори по микрофон:

— Внимавайте много при прехвърлянето!

— Да, господин директоре — отекна отговорът им в тонколоните, подобно на метален звън.

Те потопиха ръце в облака от азот и бавно извадиха подобието на пистолетен барабан, където бяха поставени ампулите. Бауер се напрегна. Вратата на хладилния сейф, който не се отличаваше особено от „автомата за кока-кола“ в „Биоапарат“, се отвори.

— Нямаме много време — промърмори Бауер. — Останалите от екипа готови ли са?

— Напълно — увери го Яуних. — Целият процес ще приключи за по-малко от осем часа.

— Започнете процедурата без мен — каза Бауер. — Ще се присъединя към вас на последните етапи от рекомбинирането.

Яуних кимна. Очевидно директорът искаше да присъства на събитието, което впоследствие щеше да бъде ознаменувано като повратна точка в развитието на биохимичното инженерство. Но обстоятелствата, докарали вируса на едрата шарка в комплекса — каквито и да бяха те, явно бяха оказали силно въздействие върху стария учен. Преди да се гмурне в напрегнатата атмосфера на лабораторията, той се нуждаеше от почивка.

— Бъдете сигурен, че всяка стъпка от процедурата ще бъде документирана на видеозапис, господин директор.

— Така би трябвало и да бъде — отбеляза Бауер. — Това, което ще направим днес тук, не е правено никога досега. Руснаците не биха могли да го постигнат в условията на „Биоапарат“. Американците са твърде страхливи, за да опитат. Помисли, Клаус: това е първият опит за генетичното изменение на една от най-страшните болести на човечеството, началото на трансформация, която ще направи безсилни всички ваксини от миналото и настоящето! Какъв ще бъде резултатът? Съвършеното бойно оръжие!