Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— За което има един-единствен лек — довърши Яуних. — Строга карантина.

Очите на Бауер заблестяха от вълнение.

— Точно така! Тъй като няма да има лекарство, всяка заразена страна ще трябва незабавно да затвори границите си. Вземи Ирак например. Багдад не обръща внимание на предупрежденията ни да се въздържи от определени действия. Взема се решение да ги нападнем. Пускаме нашата принцеса във водата или хранителните припаси. Хората се заразяват с болестта; смъртността нараства бързо и застрашително. Населението е отчаяно, втурва се към границите на страната, но те са затворени. Всеки иракчанин се смята за заразен. Онези, които опитват да избягат през планините, биват преследвани и убивани.

Бауер разпери ръце като фокусник, който пуска гълъб.

— Хоп! За нула време врагът е унищожен. Не може да се защитава, защото вече няма армия. Не може да се съпротивлява, защото инфраструктурата на страната се е сгромолясала. Не може да упражнява власт, защото онова, което е останало от народа, се е обърнало срещу него. Единственият му изход е безусловна капитулация.

— Или търсене на ваксина — отбеляза Яуних.

— Само че търсенето ще се окаже безплодно, защото ваксина не съществува — Бауер се наслаждаваше на думите си. — Или поне така ще му бъде съобщено — той се усмихна. — Но да караме подред: подгответе пробите за рекомбинация. Ако всичко мине добре, можем да помислим и за ваксина.

Бауер сложи ръка на рамото на Яуних.

— Оставям работата във вашите изключително способни ръце. Ще се видим след известно време.

Няколко часови пояса пт на изток, в Хюстън, Мегън Олсън вкара вишневочервения си мустанг в онази част от паркинга на НАСА, предназначена за екипа на космическата совалка. Заключи колата и бързо тръгна към административната сграда. Съобщението от Дилън Рийд бе прекъснало вечерята й с хубавичкия, но отегчителен космически инженер. Последната дума, която се изписа на пейджъра й, беше „СПЕШНО“.

Мегън мина през охраната и влезе в асансьора, който бързо я отведе на шестия етаж. Макар че мястото беше ярко осветено, в коридорите цареше неестествена тишина. Вратата към кабинета на Рийд беше широко отворена. Мегън почука и влезе.

Кабинетът беше разделен на работно пространство и много по-голяма част за съвещания, заета от дълга овална маса. Мегън примигна. На масата седяха пилотът на совалката Франк Стоун и командирът Бил Керъл, както и ръководителят на полета Хари Ландън и заместник-директорът Лорн Алънби. Последните двама изглеждаха уморени, костюмите им бяха смачкани, сякаш току-що се бяха завърнали от продължителен полет. Мегън реши, че по всяка вероятност е точно така. Тъй като до излитането на совалката оставаха по-малко от четиридесет и осем часа, Ландън и Алънби със сигурност бяха долетели от Кейп Канаверал.

— Мегън — заговори Дилън Рийд, — благодаря ти, че дойде толкова бързо. Мисля, че познаваш всички тук.

Тя промърмори няколко думи за поздрав и седна на свободния стол до пилота на мисията Франк Стоун.

Рийд разтри задната част на врата си, след това се улови с две ръце за масата и погледна към Мегън.

— Чу ли новината?

Мегън поклати глава.

— Каква новина?

— Адам Трилор е бил убит тази вечер във Вашингтон — той направи пауза. — Грабеж с убийство.

— Боже Господи! Как? Какво се е случило?

— Полицията във Вашингтон няма какво да ни каже. Няма и достатъчно материал, за да продължи разследването — каза Рийд. — Адам тъкмо се връщал от Русия — майка му е погребана там. Имал резервация за хотел, така че може би е смятал да пренощува във Вашингтон и след това да отлети за Кейп Канаверал. Вървял към Уисконсин авеню — чувал съм, че районът не е опасен — и там кучият син го убил — Рийд прокара пръсти през косата си. — Един Господ знае какво се е случило. Никой нищо не е чул, нито видял. Когато случаен минувач го намерил и повикал полицията, Адам вече бил мъртъв — той поклати глава. — Каква нелепа загуба!

— Дилън, всички сме потресени от случилото се — обади се Лорн Алънби, заместник-директорът на НАСА. — Но трябва да продължим работата си.

Рийд махна с ръка. Обърна се към Мегън и тя почувства как сърцето й заби учестено.

— Ти си резервата на Трилор. Поради възникналата ситуация ще преминеш към активен статус като един от участниците в мисията. Готова ли си, Мегън?

Устата й пресъхна, но й се стори, че думите й прозвучаха силно и убедително:

— Напълно. Не съм си представяла, че ще получа място на совалката по такъв начин, но съм готова.