Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Но не го направихте — каза Прайс.

— Това беше грешка, която ще поправим — отвърна Бауер. — Тогава все още нямахме представа с кого ще се срещне Данко. По-важното е, че последната му инспекция е била в „Биоапарат“, а сега е мъртъв. Каквото и да е знаел, е умряло с него.

— Освен ако не е успял да го каже на Смит — прекъсна го Ричардсън.

— Прегледайте записа — предложи Бауер. — Обърнете внимание на времето.

Той пусна диска отначало. Ричардсън и Прайс внимателно се загледаха в екрана. Касапницата на „Сан Марко“ продължи само секунди.

— Пусни го пак — поиска Прайс.

Този път двамата мъже се съсредоточиха върху самата среща на Данко със Смит. Ричардсън бе извадил хронометър и отброяваше секундите, като следеше ръцете на Данко. Нищо не бе разменено между руснака и Смит.

— Прав си — каза Прайс. — Данко пристига, настанява се, поръчва кафе, двамата със Смит разговарят…

Бауер извади две копия от транскрипцията и даде по една на двамата мъже.

— Накарах човек, който чете по устните, да подготви това. Водят незначителен разговор. Нищо повече.

Ричардсън проучи страниците.

— Изглежда, си прав: Данко не е имал възможност да каже каквото и да било. Но бъди сигурен, че Смит няма да скатае палатката и да изчезне в нощта. Той ще копае настървено и дълбоко.

Генералът направи пауза.

— Кой знае какви други контакти има в Руската армия.

— Наясно съм с това — отговори Бауер. — Повярвайте ми, нямам намерение да подценявам д-р Джон Смит. Това е една от причините да ви поканя тук. Трябва да вземем решение как да действаме оттук нататък.

Прайс, който си играеше с дистанционното и забавяше образите на екрана, стопира един кадър.

— Вижте този човек, Добрия самарянин. Изглежда ми познат.

— Според моите източници се е представил за италиански лекар.

— Полицията разпитала ли го е?

— Не. Изчезнал е в тълпата.

— Какво не е наред, Тони? — попита Ричардсън.

Клетъчният телефон на Прайс иззвъня. Той го отвори с изщракване, каза името си, после погледна другите и вдигна пръст.

— Здравейте, инспектор Дионети. Радвам се, че се обадихте. Исках да ви задам няколко въпроса относно другия мъж на записа…

Седнал в своя елегантен, претрупан с книги кабинет, Дионети съзерцаваше една етруска статуетка.

— Казахте, че искате да ви информирам, ако някой се върти наоколо и разпитва за братя Рока — каза той.

— И какво?

— Един стар приятел — Питър Хауъл, някога работеше за Специалните служби на ВВС…

— Знам кой е — прекъсна го Прайс. — Какво искаше?

Дионети описа срещата си с англичанина и накрая каза:

— Съжалявам, не беше възможно да получа повече информация. Ако задаваш прекалено много въпроси…

— Какво казахте на Хауъл?

Дионети облиза устни.

— Попита дали сме идентифицирали телата. Казах му, че са братята Рока. Нямах избор. Хауъл има и други контакти във Венеция. Ако не бях му казал, другите щяха да го направят.

— Какво друго? — настоя Прайс.

— Той видя резултатите от експлозията…

— И вие, без да ви е питал, му казахте, че това е С-дванадесет.

— Какво друго можех да направя? Хауъл е бил военен. Той разбира от тези неща. Чуйте ме, Антонио. Хауъл пътува към Палермо, откъдето пристигнаха Рока. Пътува сам. Лесна мишена е.

Прайс се замисли върху това.

— Добре — каза той накрая. — Но ако ви се обади от Палермо, бих искал да го науча.

След като затвори, Прайс погледна лицето на екрана.

— Това е Питър Хауъл — обяви той на останалите.

Предаде им казаното от Дионети и набързо описа кариерата на Хауъл.

— Какво може да прави такъв човек с Джон Смит?

— Да прикрива гърба му — мрачно каза Ричардсън. — Смит не е глупак. Не би отишъл сам да се срещне с Данко — генералът се обърна към Прайс. — Този кучи син Дионети има голяма уста. Можем ли да му имаме доверие?

— Щом му плащаме — отговори Прайс. — Без нас Дионети е на крачка от разорението. Петстотин години семейна традиция… — той щракна с пръсти — ще си отидат! Просто така! И е прав: по един или друг начин Хауъл щеше да разбере за братята Рока и С-12.

— Явно Смит не е единственият, когото сме изпуснали — обобщи Бауер.

— Така е — съгласи се Ричардсън. — Но Палермо е опасно място — дори и за човек като Питър Хауъл.

След като пристигна от Хюстън, от Андрюс Джон Смит потегли право към дома си в Бетесда. Изкъпа се, приготви дрехи за една седмица и нае кола с шофьор, който да го откара до летище Дълес.