Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Само че средствата не идват от частни инвеститори или съмнителни фондове — отбеляза Смит.

— Откъдето и да идват, в Русия за хората с пари всички врати са отворени. Аз имам връзки, които се простират от Кремъл и армията до руската мафия.

— Винаги съм казвал, че имаш недостойни приятели. И нима в тази страна има такова нещо като високи технологии?

— Ако щеш вярвай. Руснаците нямат нашето оборудване, но дадеш ли им всичко необходимо, те ще блеснат с възможности — Ранди докосна ръката му. — Наистина ми е приятно, че те виждам отново, Джон, независимо какви причини са те довели тук. Има ли нещо, от което се нуждаеш в момента?

Смит си представи вдовицата и детето на Данко.

— Кажи ми, какво носят руснаците, когато отиват на гости у жена, току-що изгубила съпруга си — без дори още да го знае?

В 7:36 хюстънско време д-р Адам Трилор се качи на самолет на Британските авиолинии, който летеше директно през Атлантика до лондонското летище „Хийтроу“. С пристигането му го придружиха до фоайето за транзитно преминаващи, където в качеството си на пътник от първа класа се остави на грижите на масажистка. След бърз душ Трилор взе току-що изгладения си костюм от камериера и се запъти към изход шестдесет и осем, където му посочиха пътя към предния салон на друг самолет на Британските авиолинии, този път за Москва. Двадесет и осем часа след началото на пътешествието си Трилор мина през руските митнически и имиграционни власти без каквито и да било усложнения.

Той се придържаше стриктно към разписанието, което двамата с Рийд бяха съставили. След като таксито го остави пред новия хотел „Нико“ на отсрещния бряг на Москва река с изглед към Кремъл, Трилор се регистрира и даде на носача щедър бакшиш, за да занесе багажа му до стаята. След това излезе от хотела и нае друго такси, което го откара на гробищата на проспект „Михалчук“. Старата жена, която продаваше цветя на входа, се изненада при вида на банкнотата от двадесет американски долара за букет повехнали маргаритки и слънчогледи. Трилор тръгна по алея с относително пресни гробове, разположени успоредно на ред брези. Остави цветята под внушителен православен кръст, който бележеше последната обител на майка му, Хелън Трилор, с рождено име Елена Святославовна Бунина.

Когато Трилор кандидатстваше за поста главен медицински експерт, агентите на ФБР, разследвали миналото му, надлежно бяха отбелязали, че майка му е родена в Русия. Но никой не вдигна шум около този факт. НАСА, която се състезаваше с частния сектор по набиране на способни медицински специалисти, можеше само да се радва, че е привлякла капацитет като Адам Трилор, дошъл да работи в агенцията след петнадесетгодишен стаж в „Бауер-Зермат“ АД. Никой не се поинтересува защо Трилор се е отказал от високия си пост в такава престижна фирма, нито защо се е съгласил да получава заплата, с 20 процента по-ниска от предишната. Вместо това Агенцията за космически изследвания прие на доверие безупречните му препоръки и каза на бюрото да побърза с разследването на миналото му.

След края на Студената война пътуването до Русия стана много по-лесно отпреди. Хиляди американци можаха да посетят роднините си, които в повечето случаи бяха виждали само на снимка. Адам Трилор също отпътува за Русия, за да види майка си, която след развода се бе завърнала в родната Москва. През следващите три години той летеше дотам всяка пролет, за да прекара една седмица с нея.

Преди две години Трилор уведоми началниците си в НАСА, че майка му има последен стадий на рак. Те му изказаха съчувствието си и му позволиха да ползва отпуск по лични причини, колкото и когато пожелае. Като грижовен син той увеличи пътуванията си до три пъти годишно. Миналата есен, когато Елена Бунина почина, Трилор се върна в Москва за цял месец, по всяка вероятност да уреди необходимите формалности.

Той не се съмняваше, че ФБР следи пътуванията му до Москва. Но също така знаеше, че както всички бюрократи, и те се успокояват, щом намерят обяснение за дадено явление, особено ако това явление е постоянно. През годините Трилор беше създал точно такова явление, което променяше само в случаите, когато имаше сериозно основание за това. Тъй като се навършваха шест месеца от смъртта на майка му, би било неуместно да не посети гроба й.

Докато пътуваше с такси обратно към хотела, Трилор премисли свършеното дотук. Шофьорът от летището, носачът в хотела, старицата на гробищата, другите шофьори на таксита — всички щяха да го запомнят заради щедрите бакшиши. Ако някой дойдеше да разпитва, нямаше да се усъмни в целта на пътуването му. А сега нямаше нищо по-естествено от това да прекара няколко дни в Москва, преди да потегли обратно. Но лекарят на НАСА бе включил в плана си и други точки освен разглеждане на забележителности.