Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Тъкмо включваше алармената система, когато звънна секретният телефон.

— Обажда се Клайн, Джон. Уреди ли всичко необходимо?

— Имам резервация за полета на „Делта“ за Москва, сър. Самолетът отлита след три часа.

— Добре. Говорих с президента. Той даде зелена улица на Приют едно. Можем да действаме, както намерим за добре, но бързо.

— Разбрано, сър.

— Ето информацията, от която ще имаш нужда…

След като му съобщи подробностите, Клайн добави:

— Джон, знам, че между теб и Ранди Ръсел имаше някои недоразумения. Не позволявай това да ти попречи в събирането на необходимата информация.

Смит овладя гнева си. Тактичността не беше от силните качества на Клайн.

— Ще ви докладвам на всеки дванадесет часа, сър.

— Тогава късмет. Да се надяваме, че какъвто и да е проблемът, руснаците имат начин да се справят с него.

Когато „Делта L-1011“ се издигна в нощното небе, Смит се намести на удобната седалка в салона бизнескласа. Хапна малко и заспа. Спа през целия път до Лондон. След като презареди, самолетът продължи на изток и кацна в Шереметиево рано сутринта. Тъй като пътуваше с военния си документ за самоличност, Смит нямаше проблеми с митническите и имиграционните власти. След четиридесет и пет минути път с такси той пристигна в новия хотел „Шератън“ близо до Червения площад.

Окачи на вратата си табелка „Не ме безпокойте“, отми прахоляка от пътуването и поспа още четири часа. Като повечето войници отдавна бе овладял изкуството да почива, когато може.

Малко след обяд излезе. Облъхна го хладният пролетен московски въздух. Смит извървя пеша разстоянието между шестте пресечки до покрита арка пред сграда от XIX век. По пътя имаше луксозни магазини, които предлагаха всичко: от кожи и парфюми до безценни икони и сибирски „сини“ диаманти. Продавачите изглеждаха заможни хора и Смит се запита кои от магазините са собственост на новия бизнеселит и кои — на обикновени престъпници. В нова Русия границата между двете категории се размиваше.

Почти подмина арката, когато забеляза адреса, който Клайн му беше дал. Надписът със златни букви — на кирилица и латиница — гласеше: „БЕЙ ДИДЖИТАЛ КОРПОРЕЙШЪН“.

През стъклото на витрината Смит забеляза административно гише, а зад него няколко бюра с компютри, не по-малко модерни от тези, които могат да се видят на Уолстрийт. Елегантно облечени мъже и жени вършеха работата си енергично и ефективно, но вниманието му бе привлечено от една служителка над трийсетте, висока, с късо подстригана златиста коса. Имаше същия прав нос и издадена брадичка като друга жена, която някога бе познавал, същите тъмни очи… като тези на София.

Смит пое дълбоко дъх и влезе. Понечи да се представи на служителката зад гишето, когато русокосата жена вдигна глава. За миг му се стори, че се задушава. Сякаш София се беше върнала в света на живите.

— Джон?

Ранди Ръсел не можа да скрие учудването си, което привлече любопитните погледи на останалите служители. Тя се запъти с бърза крачка към административното гише.

— Да влезем в кабинета ми — предложи, като се стараеше да запази делови тон.

Смит я последва в малък, но уютно обзаведен офис, изпълнен с акварелни пейзажи от крайбрежието на Санта Барбара, поставени в рамки. Ранди Ръсел затвори вратата и огледа госта си от главата до петите.

— Не мога да повярвам… — каза тя и поклати глава. — Кога? Как…?

— Радвам се да те видя отново, Ранди — спокойно заговори Смит. — Съжалявам, че не те предупредих за пристигането си. Реших да пътувам в последната минута.

Ранди присви очи.

— Ти не решаваш нищо в последната минута, Джон. Как разбра къде да ме намериш?

Смит знаеше, че след трагедията, причинена от проекта „Хадес“, Ранди бе заминала за Москва като полеви агент на ЦРУ. Но Клайн трябваше доста да се порови, за да получи точна информация за прикритието й и мястото, където можеше да бъде открита.

Смит огледа помещението.

— Можем ли да говорим тук?

Ранди посочи нещо, което приличаше на DVD плейър.

— Най-модерната техника за засичане на подслушвателни устройства. Впрочем нашите „чистачи“ претърсват стаята всяка нощ.

Смит кимна.

— Добре. Първо, знаех, че си в Москва, но нямах представа къде да те търся. Други хора ми помогнаха за това. Второ, имам нужда от помощта ти, защото един човек — добър човек — е мъртъв и аз трябва да разбера защо.

Ранди помисли върху думите му. Можеше да познае кога някой я лъже, дори ако човекът беше професионалист в тази област. Инстинктът й подсказваше, че Смит говори истината — или поне част от нея, доколкото му бе позволено.