Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Ричардсън направи пауза.

— Благодаря ви за отделеното време и внимание, господа.

Мъжът в дъното на залата не се включи в мощните аплодисменти. Не помръдна, когато другите наобиколиха генерала, за да го поздравят и да го обсипят с въпроси. Антъни Прайс, шеф на Агенцията за национална сигурност, винаги предпочиташе да изказва забележките си на четири очи.

След като офицерите се разотидоха, Ричардсън се приближи към Прайс, който в този миг си мислеше, че генералът много прилича на надут петел.

— Господи, обичам тези момчета! Миришат на война.

— На мен ми мирише на провал, Франк — сухо отговори Прайс. — Ако не бях привлякъл вниманието ти, щеше да им разкажеш всичко, както си е, от игла до конец.

Ричардсън го стрелна с унищожителен поглед.

— Имай ми малко доверие, а? — бутна вратата и я отвори. — Хайде. Изоставаме от графика.

Излязоха навън. Беше хубав безоблачен ден. Тръгнаха с бърза крачка по посипаната с чакъл алея, която се виеше около сградата.

— Един ден, Тони, политиците ще трябва да проумеят — заговори Ричардсън, — че да се управлява страна чрез допитване до общественото мнение е равносилно на убийство. Само кажи, че искаш да складираш антракс или ебола, и виж как рейтингът ти ще започне да пада. Това са глупости!

— Това е минало, Франк — отвърна Прайс. — Не бива да забравяш, че най-големият ни проблем са доказателствата. И ние, и руснаците се съгласихме биохимичните ни програми да се следят от международни наблюдатели. Лабораториите, съоръженията за изследване и производство, системата за доставки — всичко беше изложено на показ. Така че политиците няма какво да „проумяват“. За тях биологическото оръжие е решен въпрос.

— Само че като дойдат да ги сритат в задниците — саркастично каза Ричардсън, — ще започнат да викат: „А къде е нашето оръжие?“

— Ти можеш да им отговориш, нали? — рече Прайс. — С малко помощ от добрия доктор Бауер.

— Слава Богу, че има хора като него — процеди Ричардсън през зъби.

Зад сградата имаше малка кръгла площадка за приземяване. Там ги чакаше туристически хеликоптер „Джет Рейнджър“ с цивилни означения. Витлата му мързеливо се въртяха. Когато пилотът забеляза пътниците си, започна да загрява турбините.

Прайс понечи да се качи в отделението за пътници, но Ричардсън го спря.

— Онази работа във Венеция — започна той, като се опитваше да надвика нарастващия шум от двигателите — добре ли мина?

Прайс поклати глава.

— Всичко мина по план, но накрая събитията придобиха неочакван обрат. Очаквам всеки момент да получа нова информация.

Ричардсън изсумтя, качи се в кабината и закопча колана си. Колкото и да уважаваше Бауер и Прайс, все пак те бяха цивилни. Само войникът знае, че винаги има неочаквани обрати.

Гледката на Биг Айлънд от две хиляди фута височина винаги вълнуваше Ричардсън. В далечината се виждаше великолепният Кона Коуст с грандхотелите, наредени като големи океански лайнери по бреговата ивица. По-навътре в сушата се чернееха долините, покрити с втвърдена лава, зловещи като лунен пейзаж. В средата на тази привидно мъртва пустош имаше признаци на живот: кратерът на вулкана Килауеа бе обагрен в златисточервено от магмата, извираща дълбоко от земните недра. Сега вулканът спеше, но Ричардсън бе виждал как изригва. Сътворението, образуването на нов релеф на планетата, беше гледка, която нямаше как да забрави.

Когато хеликоптерът се понесе над ръба на обгореното от лавата поле, пред очите му изникна някогашният Форт Хауърд. Той се простираше на няколко хиляди акра между полето и океана и представляваше основната база за медицински изследвания на армията, специализирана в изнамиране на лекарства за тропически заболявания, сред които и проказата. Преди няколко години Ричардсън бе направил постъпки за затваряне на базата. Беше спечелил за съюзник един сенатор опортюнист от Хавай и с помощта на малко задкулисни игри бе успял да прокара чрез него проект за нова медицинска база в Оаху. Чрез този проект политикът си спечели голяма популярност. За да върне услугата на Ричардсън, сенаторът, който беше в Комисията за финансиране на армията, подпечата молбата на генерала за закриване на Форт Хауърд и продажбата му на частни лица.

Ричардсън вече имаше купувач, който чакаше да купи базата: биохимическата фирма „Бауер-Зермат“ АД със седалище Цюрих. След като двеста хиляди акции на компанията бяха прибрани в сейфа на сенатора, той се погрижи комисията да не приема повече кандидатури за закупуване на базата.