Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Представи си, че не ти се удаде друга възможност да се добереш до Шамборд… Представи си, че стане твърде късно…

— Ще се справя.

— Така уверих президента. И гарантирах за теб. Но и двамата знаем, че пропуснеш ли шанса си веднъж, втория път е много по-трудно.

Сега Джон помълча, преди да отговори.

— Прецених как да постъпя. Имам картбланш да действам според обстоятелствата, нали? За това ми плащате. Мисля, че винаги досега съм оправдавал доверието.

— Въпросът е — ще овладееш ли ситуацията? — гласът на Клайн беше твърд като стомана. — Или се налага да изпратя някой друг?

— Засега не се налага — спокойно отвърна Смит. — Освен това, ако аз не се справя, не виждам кой друг би могъл.

Това беше самата истина. От другата страна на линията Клайн изпъшка.

— Добре… А откъде се появи този „Щит с полумесеца“? За пръв път чувам за тях.

— Защото функционират отскоро и гледат много-много да не се набиват в очи — повтори Джон думите на Ранди. — Панислямска групировка са, събрани вероятно специално за планирания удар от терорист на име Мавритания…

— Който ми е много добре известен — прекъсна го Клайн. — Смесица между арабин и берберин, загрижен за съдбата на обедняващата си страна и на гладуващия си народ, краен ислямист, ожесточен срещу процеса на глобализация до степен на патологичност.

— Омразата е по-мощен двигател и от вярата…

— Именно… И така, какво смяташ да предприемеш оттук нататък?

— В момента съм с Ранди Ръсел и Питър Хауел. — И той разказа накратко как са се срещнали.

— Хауел и Ръсел?! — възкликна Клайн. — Това ще рече ЦРУ и МИ-6! Какво им каза?

— Те са тук, при мен — Джон даде да се разбере, че не може да обсъждат тази тема.

— Нали не си им казал за Първи секретен?!

— Разбира се, че не. — Джон овладя надигащото се раздразнение.

— Добре… Можете да си сътрудничите, но имай едно наум. Ясно ли е?

— Имаме нужда от колкото може повече информация за миналото на Мавритания и за индивидуалните му особености и маниер на действие — каза Джон, без да обръща внимание на тона на началника си. — Къде се подвизава, с кого поддържа контакти, всичко.

— Засега мога да ти кажа само едно — гласът на Клайн звучеше все така мрачно. — Мавритания се е покрил добре и е намислил нещо, което със сигурност няма да ни хареса.

— А докога няма да можем да използваме електронните комуникации?

— Не мога да ти кажа. Може би докато не се доберем до молекулярния компютър. Междувременно ще си предаваме информация по куриери, с вербални кодове или по фиброоптичните телефони. Изобщо връщаме се към методите на доброто старо време, за да не ни засече ДНК компютърът. Идеята ти да се свържеш с мен чрез полковник Хаким беше много добра. Но сега ще ти издиктувам новия си директен телефон, за да можеш да ме набираш направо.

Клайн каза номера и Джон го запомни — рисковано беше да го записва където и да било.

— А какво стана с генерал Хенц и оня санитар, който се беше опитал да убие Целербах?

— Оказа се фалшива тревога. „Санитарят“ е бил самият Питър, изпратен да охранява Марти. Побягнал е, за да не се издаде. А в пансиона е ходил, за да говори със сержанта на генерал Хенц, не с него самия. — И Джон му разказа накратко за познанството на Питър със сержант Матиас.

— Имало е обаждане от централата на НАТО?! Това никак не е добре… Може ли да се вярва на Хауел?

— Сто процента. Освен това вече имам известни подозрения относно един човек… Става въпрос за капитан Бонард, личния адютант на Роланд ла Порт. Това е френският генерал, който…

— … е заместник-главнокомандващ силите на НАТО.

— Точно така. А Бонард е човекът, който е занесъл на Ла Порт данните за отпечатъците на Шамборд, както и досието на организацията „Черен пламък“. Като доверено лице на генерала и негова дясна ръка той заема много изгодна позиция. Би могъл да получи достъп до каквато и да било информация.

— Хмм… Ще проуча досието на Бонард, както и това на сержант Матиас. А теб ще те моля да се срещнеш с Хенц отново. Ако някой разполага с подробна информация за действащите терористични групировки, това е НАТО. Аз също ще изпратя на Хенц всичко, до което успея да се добера.

— Добре. Това ли е всичко?

— Мисля, че да… Не, почакай! По дяволите, за малко да забравя. Обадиха се от болницата. Преди около час Марти Целербах е започнал да говори. За съжаление, доста несвързано. Може да е заради заболяването. След което заспал отново. Следователно още не е напълно в съзнание, но може да се отбиеш в Париж на път за Брюксел.