Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Ранди поклати глава.

— Ако работеше за военното разузнаване, щях да знам…

— Не е задължително — възрази Смит. — Всяка организация си има своите тайни козове, своите скрити карти…

Това беше най-близкото до истината обяснение, което можеше да им предложи, и този път Ранди като че ли прие думите му за чиста монета, от което Джон изпита известно угризение. Сърце не му даваше да мами точно нея, но се налагаше. Такива бяха правилата.

— Е, видя ли? — на лицето на Ранди просветна усмивка. — Не боляло да кажеш истината. Само внимавай — да не ти стане навик.

— Хм… От един път не вярвам да се пристрасти — сухо подхвърли Питър. Смит разбра, че за разлика от Ранди, той не е склонен да му вярва, но не смята да задълбава въпроса.

— Оставете сега това — каза британецът, взрян в шосето пред себе си. — Имаме си преки задължения, да не се разсейваме. Мен лично ме притеснява повече фактът, че Шамборд е жив и здрав, а френската полиция твърдеше противното. Тази работа с отпечатъците ще се окаже доста гнила, което ме навежда на определени мисли…

— Аз също се питах как точно е било скалъпено всичко и стигнах до извода, че терористите са оставили в института труп с неизвестна самоличност, преди да вдигнат сградата във въздуха. Освен това предвидливо са отрязали крайниците на трупа и са ги разпръснали в определен радиус, така че да пострадат от експлозията, без обаче да бъдат унищожени. Оставало е само да бъдат намерени и… някой техен човек да подмени отпечатъците и ДНК анализа с тези на Шамборд. Полицаите не са се усъмнили, защото според тях никой не би имал причина да го прави. Съдбата на горкия Шамборд е била ясна, оставало е само да се открият някакви останки от тялото, за да бъдат спазени формалностите и смъртта на учения — потвърдена официално.

— Терористите сигурно доста са се поизпотили, докато полицията открие ръката — подхвърли Ранди. — Въпреки че, в най-лошия случай, Шамборд, така или иначе, щеше да бъде обявен за мъртъв, предвид обстоятелствата.

— Странното е само как са успели да вкарат трупа в института… — каза Питър. — Било е доста рисковано.

— Имам обяснение — тихо отвърна Джон. — Според мен трупът чисто и просто си е влязъл с тях, на два крака, нищо неподозиращ, или пък — доброволна жертва в името на исляма, с гарантирано място в рая.

— Мислиш ли?! — прехапа устни Ранди.

— Още един камикадзе — напълно е възможно.

Тримата помълчаха, потиснати от темата. Най-после Джон попита:

— А как се озова точно тук, Питър? Твой ред е да ни разкажеш.

Питър кимна.

— Ето как. След атентата агенти на МИ-6 бяха забелязали в Париж известния баски терорист Елисондо Ибаргенгойтия. Появата му в града някак беше убягнала от вниманието на Второ бюро, затова пък френската полиция беше успяла да арестува друг бивш член на „Черен пламък“. Всичко това ни насочи към Толедо, където е седалището на организацията. Решиха да изпратят мен да си опитам късмета, тъй като и преди съм си имал работа с Елисондо. А и както казах, вече съм пенсионер, „волна птичка божия“, и присъствието ми тук или там не е задължително да бъде свързано с целите на британското разузнаване. Дошъл съм да се порадвам на заслужената си почивка — винаги съм мечтал да обиколя Испания. — Той се ухили.

Смит кимна. Съображенията на британците му бяха ясни. Всички гледаха да се подсигурят — включително и неговото собствено правителство.

Той се облегна назад и се загледа през прозореца. Небето на Ла Манча беше обсипано със звезди, а луната беше слязла ниско. Подобна гледка винаги го караше да настръхва и да осъзнава факта, че звездите и вселената ще съществуват винаги. Що се отнася до човешкия род, не беше толкова сигурен.

Каза, без да откъсва поглед от нощното небе:

— Очевидно е, че с вас се пържим на един огън — инструкциите са да действаме без много шум и да не споделяме нищо с никого, най-вече с агенти на друго разузнаване. — Той въздъхна. — Знаете как е нагоре по етажите — всеки се страхува и от сянката си, а пословичното съперничество между правителствата няма да ни изведе на добър край, помнете ми думата. Рано или късно ще настане същински Армагедон. По всичко личи, че „Щитът с полумесеца“ подготвя голям удар. Още не знаем срещу кого ще бъде насочен той, но според мен е крайно време да обединим усилията си пред общата заплаха. Освен това се познаваме достатъчно добре и знаем, че можем да имаме доверие един на друг.

Ранди кимна след кратко колебание: