Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Тази мисъл винаги го беше изпълвала с гордост. И с чувство за синовен дълг.

Още от дете беше привързан към това място, което пазеше спомена за дедите му. Копнееше да дойде тук и в нощи като тази лежеше в леглото с широко отворени очи и сънуваше наяве. Виждаше в мечтите си брадатия франкски воин Даговик, героя на фамилните предания; представяше си славните подвизи, за които беше чел в старите хроники на рода Ла Порт… Едва десетгодишен се беше научил да разчита тези старинни ръкописи — заради тях упорито се бореше с латинския и старофренския, те даваха храна на въображението му и оставяха във впечатлителната детска душа своя отпечатък. Вече възрастен, не беше обърнал гръб на наследството на миналото, а се отнасяше към него дори още по-сериозно. Не се задоволяваше само с носталгичните спомени, а беше твърдо решен да даде своята дан, за да върне отминалата слава на Франция, да се покаже достоен за гордото име, което носеше.

— Генерале? — пристъпи към него капитан Бонард. — Доктор Шамборд каза, че ще бъде готов след час.

— Някакви новини за Смит и компания?

— Не, сър — притеснено отвърна Бонард. — От клиниката следите им се губят…

Той се замисли за неуспешната операция и за убития легионер в подземния етаж.

— Жалко, че загубихме един от хората си… — каза Ла Порт, като че ли четеше мислите му. — Но на война — като на война. Понякога цената, която трябва да се плати, е твърде висока, но главното е да изпълним мисията си. Нищо не бива да ни спре. — Той добави с по-мек глас: — Когато всичко свърши, ще изпратя съболезнователно писмо на семейството, за да изразя своята признателност за саможертвата на сина им.

— Той изпълни своя дълг, умря като истински французин. — Очите на Бонард мрачно блестяха. — Каква по-достойна смърт?

След като излязоха от Париж и се увериха, че никой не ги следи, спряха на една бензиностанция и тримата — Джон, Питър и Ранди, се втурнаха да търсят телефон, за да споделят опасенията си, свързани с Ла Порт, Шамборд, Червения замък и предстоящия удар, с шефовете си. В джобовете на простреляния от Питър мъж не бяха открили нищо, освен малко джобни пари, цигари и пакетче М&М. Но на пръстена му бяха гравирани инициалите на Френския чуждестранен легион.

Джон влезе в една от телефонните кабинки и вдигна слушалката. Не чу никакъв сигнал. Пусна монета — нямаше никаква промяна. Натисна вилката, но линията беше глуха, така както и по-рано, в стаята на Марти. Озадачен, той остави слушалката. Започваше да се притеснява.

Ранди и Питър също скоро се върнаха при колата.

— Успяхте ли да се свържете? — Още докато задаваше този въпрос, Джон прочете отговора по угрижените им лица.

— Тази работа никак, ама никак не ми харесва… — промърмори Питър.

Ранди извади клетъчния си телефон и набра някакъв номер.

— Да видим… — Лицето й изведнъж пребледня. — О, не! Какво, по дяволите, става тук?!

— Да… — поклати глава Питър. — Малко помощ от агенциите ни нямаше да ни навреди в такъв момент.

— Аз лично не бих имала нищо против едно подкрепление от… армейски батальон, който да ни чака в замъка на Ла Порт — подхвърли Ранди.

Разтревожен не по-малко от останалите, Джон се отправи към магазинчето на бензиностанцията. Вътре имаше телевизор, който не беше включен, но радиото работеше.

Точно когато Джон влизаше в магазина, музиката спря и гласът на говорителя обяви, че слушат местната радиостанция.

— Знаете ли, телефоните отвън не работят — обърна се Джон към продавача.

— О, да… — сви рамене мъжът. — Много неприятно. Вече няколко души се оплакаха. Телевизорът също не работи, само местните радиостанции. Няма кабелна връзка.

— И… от кога е така?

— Някъде от девет. Вече близо час…

Изражението на Джон не се промени. По същото време Марти беше загубил връзката с Интернет.

— Дано скоро да отстранят повредата…

— Не знам как ще стане — въздъхна мъжът. — Няма как да съобщя, като не работят телефоните…

Джон побърза да се върне при колата. Ранди току-що беше заредила резервоара и бяха готови за тръгване. Джон им съобщи последните новини.

— Това е само работа на Емил! — избухна Марти. Той не беше взел лекарство, за да е във форма, когато открият компютъра. — Този подлец! Значи все пак го е направил… Точно от това се боях! Прекъснал е всички комуникации — и обикновени, и безжични!

— Но тогава… как самият той ще се включи в мрежата? — недоумяващо попита Ранди.