Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Да. Това е замъкът от картината! Къде се намира той, Марти?

— Да видим… стар, средновековен замък, от червен гранит… Намира се в Нормандия!

— Това е на около два часа път от Париж — кимна Питър. — Напълно е възможно вторият прототип да е бил закаран там.

— Знаете ли какво си мисля? — каза Джон. — Ако бях на мястото на Ла Порт, щях да избера за начало на атаката полунощ — тогава в Ню Йорк е шест вечерта, а в Калифорния — три следобед. Час пик на територията на Америка. В същото време във Франция вече е нощ, а терористите обичат да действат под прикритието на мрака…

Ранди погледна часовника.

— Наближава девет… Ако Джон е прав…

— … трябва да побързаме — тихо каза Питър.

Преди това Джон трябваше да се обади на Фред Клайн. За последен път хвърли поглед надолу към улицата и възкликна:

— Имаме гости! Двама току-що влязоха през предния вход! Въоръжени са. Проклятие…

Ранди и Питър грабнаха оръжията си. Ранди се спусна към вратата.

В този миг Марти ахна.

— Какво става тук?! Изгубих връзката с Интернет! Не може да бъде…

Питър изключи модема и бързо вдигна телефона.

— Няма никакъв сигнал…

— О, не! — пребледня Марти. — Само това не! Прекъснали са връзките…

Ранди открехна вратата и се ослуша.

Коридорът на етажа беше тих и безлюден.

— Хайде! — прошепна Ранди. — Да изчезваме! Знам къде е задният изход. Забелязах го, като ходих да търся телефон.

Марти бързо прибра лекарствата си, Джон грабна лаптопа и тримата последваха Ранди. Промъкнаха се безшумно по коридора покрай затворените врати на болничните стаи. Разминаха се с една от сестрите, която ги изгледа стреснато.

Долу, откъм фоайето, се чу гневният глас на доктор Камерън:

— Къде?! Как си позволявате да нахълтвате въоръжени в клиниката ми?!

Ускориха ход. Лицето на Марти беше зачервено от бързане. Минаха покрай асансьорите и Ранди посочи противопожарния изход в дъното на коридора.

Зад тях, нагоре по стълбите, вече кънтяха стъпки.

— Сега накъде?! — задъхано попита Марти, но Ранди само му изшътка.

Хукнаха надолу по противопожарните стълби. Спряха чак най-долу, пред някаква врата.

Ранди понечи да я отвори, но Джон я спря.

— Знаеш ли къде ще излезем?

— Предполагам, в мазето. Минахме първия етаж.

— Добре, но след мен.

Ранди сви рамене и отстъпи назад. Джон пъхна лаптопа в ръцете на Марти, измъкна закривения нож от джоба си и открехна съвсем леко вратата. Боеше се, че тя ще изскърца, но пантите явно бяха смазани наскоро и не се чу никакъв звук. Джон надзърна и видя нечия сянка. Затаи дъх и се обърна назад, като сложи пръст на устните си. Останалите кимнаха безмълвно.

Джон проследи накъде ще отмине сянката и се измъкна навън.

Лъхна го миризма на бензин. Бяха се озовали в подземен гараж, недалеч от двата асансьора. Един мъж с цивилни дрехи, с „Узи“ в ръце, крачеше с гръб към тях.

Джон се спусна към него, но изведнъж мъжът се извърна. Пръстът му беше на спусъка. Джон хвърли към него ножа и отскочи назад приведен.

Афганският нож не беше предназначен за мятане, но все пак свърши работа. Одраска хълбока на мъжа миг преди да натисне спусъка. Той трепна и вместо в Джон куршумите се забиха в пода до краката му.

Без да губи време, Джон се хвърли напред и удари мъжа в гърдите с рамо. Той залитна и се опря на една от паркираните коли. Джон замахна отново — този път с юмрук към лицето му. От носа на мъжа рукна кръв, но това само го разяри. Той изръмжа и вдигна узито. Целеше се в главата на Джон, но в последния миг той успя да се приведе.

Зад гърба му прозвуча глух изстрел и от гърдите на мъжа с узито бликна кръв. Той се свлече на земята.

Джон рязко се извърна.

— Съжалявам, че се намесих — промърмори Питър, — но нямаме излишно време. Трябва да изчезваме от тук! Автомобилът, който взех под наем, е паркиран отвън. С него докарах Марти насам. Ранди, виж какво има в джобовете си приятелчето, Джон, ти вземи оръжието му и да побързаме!

В живота на човек има съдбовни моменти и Роланд ла Порт знаеше, че това е един от тях. От едрото му мускулесто тяло, облегнато на балюстрадата на най-високата кула на замъка, се излъчваше непоколебимост. Той се взираше в нощното небе — замъкът беше кацнал на хълма и тук, от кулата, звездите изглеждаха толкова близо, сякаш можеше да ги докосне с ръка.

Фамилната крепост беше построена недалеч от руините на замък от епохата на Карл Велики, а той пък от своя страна е бил издигнат върху останките от древно римско укрепление. Историята на това място беше преплетена с историята на рода Ла Порт и свързана със съдбата на цяла Франция.