Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— И ти забеляза, че картината липсва?

— Да, но като се имат предвид обстоятелствата, това беше последното, за което мислех тогава. И все пак фактът остана в съзнанието ми като нещо, за което не можех да намеря обяснение.

— На мен също ми се струва странно — намеси се Ранди. — За какво им е на баските тази картина, която дори не е оригинална, така че не струва кой знае колко…

— Именно! — Лицето на Марти пламтеше от вълнение. — Изобщо не им е трябвала. Излиза, че си я е взел самият Емил!

— Чак толкова много ли е означавала за него? — в гласа на Ранди се долавяше известно съмнение.

— Очевидно — отвърна Джон. — Разбирам какво има предвид Марти. Това обяснява много неща… Например какво се е въртяло в главата на Шамборд и го е накарало да обърне гръб на досегашния си живот и да тръгне с терористите.

Питър се приближи до прозореца, надникна иззад пердето и огледа тъмната улица.

— Има и още нещо, което мисля, че трябва да знаете. МИ-6 ме натовари със задачата да се поразровя в нещо, което може да има връзка с нашия случай. Преди няколко дни загубихме генерал Арнолд Мур от висшето командване. В самолета му е била поставена бомба. Последното, което знаем за него, е, че искал да разговаря с премиера на четири очи. Имал някаква строго поверителна информация. Е, срещата му с премиера така и не се осъществила. Дори не знаем за какво точно се е отнасяла информацията. Намекнал само, че е във връзка с електронната атака върху комуникационните системи на Съединените щати.

Питър се извърна от прозореца. Лицето му беше мрачно.

— Използвах контактите си, за да науча повече за последните часове на Мур — продължи той. — Оказа се, че на борда на френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“ се е провела свръхсекретна среща на генерали от върховното командване. Мур е представлявал Великобритания. Освен него са присъствали генерали от Франция, Италия и Германия. Установена е самоличността на немския генерал — Ото Битрих. Организатор на тази среднощна сбирка е бил заместник-главнокомандващият НАТО, стар познайник на Джон, генерал Роланд ла Порт. Странно е, че в същото време в НАТО изобщо не е била издавана разпоредба за провеждането на подобно мероприятие…

— Роланд ла Порт е бил организатор на срещата? — повтори Джон.

— Самият той, от кръв и плът — кимна Питър.

— А капитан Бонард е неговата дясна ръка…

— Точно така…

Мина известно време преди Джон да заговори отново:

— Отначало си мислех, че капитан Бонард се възползва от доверието на Ла Порт, за да осъществи целите си… Ами ако е обратно? Ако всъщност Бонард е оръдие на Ла Порт? Ла Порт спомена, че е бил натоварен от военното командване да контролира работата на Шамборд. Ами ако е запазвал за себе си част от информацията? Още повече, че доколкото разбрах, с Шамборд са близки приятели…

Марти спря да крачи, като поразен от гръм.

Питър бавно кимна, а Ранди промълви:

— Има логика в това…

— Роланд ла Порт разполага с много пари — разпалено каза Марти. — Огромни суми. Емил ми е разказвал за него. Наричаше го „истински патриот, човек, който милее за Франция и е загрижен за бъдещето й“.

— Достатъчно богат ли е, за да финансира тази операция?

Погледите отново бяха вперени в Марти. Той кимна.

— Мисля, че да.

— Каква стана тя… — промърмори Питър. — Не друг, а заместник-главнокомандващият НАТО… Акълът ми не го побира.

Джон си спомни гордата, царствена осанка на французина, властното му излъчване. Наполеон и изгубеното величие на Франция… Липсващата репродукция, изобразяваща началото на края…

Той се обърна към приятелите си:

— И вие ли си мислите, каквото и аз?

— Най-вероятно — отвърна Питър. — Ако Шамборд е виждал в Ла Порт човека, призван да възроди Франция…

— В такъв случай може би и аз трябва да спомена една подробност, която ми направи впечатление — замислено каза Джон. — Може да се окаже дреболия, но пък кой знае?

— За какво става въпрос? — попита Марти.

— За един замък, построен от червеникав камък. Видях го на едно от маслените платна в дома на Ла Порт в Париж. По-късно видях снимка на същия замък в кабинета му в НАТО. Явно това място… играе някаква роля в живота му, щом толкова държи да го вижда пред очите си.

Марти забърза към леглото и отново взе лаптопа в скута си.

— Да видим… Ще проверя и финансовото състояние на Ла Порт… Просто за да сме сигурни.

Ранди се обърна към Питър:

— А за какво точно е ставало въпрос на онази среща на генералите? Може би това ще ни насочи…