Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Откъде сме сигурни, че го е закарал — попита Питър, — а не е пътувал с влак или не е взел самолет?

— Прототипът е прекалено тежък, прекалено обемист и се състои от много различни части — обясни Джон. — Не е лесно да бъде транспортиран.

— Точно така — кимна Марти. — Нужен е поне микробус. А и Емил не би го поверил никому… — Той хвана главата си с ръце. — Какъв кошмар. Умът ми не го побира…

— Три часа не са никак малко време — сбърчи вежди Питър. — Радиусът, в който ще трябва да търсим, е доста голям… — Той се обърна към Марти: — Няма ли някакъв начин да го засечем с компютъра ти? Знаеш толкова трикове…

— Уви… — поклати глава Марти. — Един обикновен компютър няма шансове срещу ДНК компютъра. Те са в различна категория. Защитните кодове на молекулярния компютър се променят с такава скорост, че всеки опит да се проникне в тях предварително е обречен на неуспех.

— В такъв случай защо си включил лаптопа си? — попита Джон. — Какво се опитваш да направиш?

— Да се изхитря… Да си опитам късмета… — промърмори Марти, докато щракаше по клавиатурата. — Ще се свържа с моя суперкомпютър у дома, във Вашингтон. Разработил съм доста добър софтуер, с чиято помощ… — Той прехапа устни. — О, не! Емиле, това беше долен номер…

— Какво има? — взря се в екрана Джон. Там се беше появило някакво съобщение на френски.

— Какво е станало? — разтревожено попита Ранди.

— Не съм очаквал такава подлост… — фучеше Марти. — Как се осмеляваш, Емиле?! С какво право?! Ще съжаляваш за това…

Джон прочете на Ранди и Питър съобщението, което гласеше:

Мартин,

Очаквах от теб по-добри защитни мерки. Съветвам те да бъдеш по-предпазлив. Не забравяй какво имаш насреща си. Блокирах те отвсякъде, вече си вън от играта. Аут. Какво си мислеше — че ученикът може да надмине учителя?

Марти вирна глава.

— Почакай, Емиле… Ще видим кой ще се смее последен. Аз съм Паладин, Белият рицар. На моя страна са силите на светлината. Силите на мрака ще трябва да отстъпят!

Лицето му придоби решително, съсредоточено изражение и пръстите му отново пробягаха по клавиатурата. Опитваше се да възстанови прекъснатата от Шамборд връзка със софтуера си. Джон, Питър и Ранди чакаха, без да помръдват, с напрегнати, сериозни лица. Времето изтичаше…

На челото на Марти се бяха появили ситни капчици пот.

Най-после той въздъхна и погледна приятеля си.

— Нищо не става. Но ще се добера до него! Трябва да има и друг начин…

В мрачната оръжейна зала, която беше превърнал в свое работно помещение, Емил Шамборд се взираше в екрана на компютъра си. Както и предполагаше, Целербах се беше опитал да се свърже с компютърната система у дома си и се беше натъкнал на малка изненада. Ха-ха. Доскорошният му колега му беше погодил лоша шега. Шамборд можеше да си представи физиономията на наперения, арогантен американец. Така му се падаше. Но главното беше, че сега щеше да проследи връзката и да открие местонахождението му. И той веднага се залови за работа.

— Доктор Шамборд? — чу се изведнъж зад гърба му гласът на капитан Бонард.

Емил Шамборд вдигна глава.

Бонард взе един стол и седна до него. Лицето му беше мрачно.

— Току-що се получи доклад от Париж. Показали са снимката на Целербах на продавача и… той не го е разпознал. Очевидно някой друг е купил лаптопа с неговата кредитна карта. Вероятно някой от приятелчетата на Джон Смит. — Той въздъхна. — Но е бил даден адресът във Вашингтон. Никакви координати в Париж, нито дори телефон за връзка, нищо.

По лицето на Шамборд пробяга усмивка.

— Спокойно, приятелю. За наш късмет Целербах реши да посети софтуера си у дома, така че сега просто ще се помъча да го проследя. Естествено, той е взел всички предпазни мерки, прехвърлил е сигнала през множество сървъри, направил е всичко необходимо, за да ми попречи…

— Как тогава ще го проследиш? — намръщи се Бонард. — На какво разчиташ?

— На ДНК компютъра си — спокойно отвърна Шамборд. — След броени минути ще имаме телефона, който търсим. А така също и адреса на Целербах в Париж. След което ще ти разкрия плана си, благодарение на който ще сложим край на преследването веднъж завинаги.

— И така, вече сме наясно със ситуацията — Джон изгледа поред Ранди, Питър и Марти. — Освен това знам, че агенциите ни са мобилизирали хората си и всички работят по въпроса. Правителствата също са в състояние на повишена готовност. Нашата задача е да свършим онова, което те не могат. От разказа на Марти стана ясно, че вторият прототип е извън Париж, някъде на около два часа път. Е, да видим какво още знаем и какво — не.