Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Ще гледам да разбера — смигна Питър. — А вие двамата междувременно не е зле също да се опитате да се свържете с началството. Току-виж сте научили нещо ново…

И докато Марти се включваше в Интернет, тримата излязоха, за да потърсят телефон.

Джон позвъни на Фред Клайн по свръхсекретната линия от кабинета на доктор Камерън.

— Успя ли да откриеш Шамборд и проклетата машина? — попита Фред без всякакво предисловие.

— Още не. Интересува ме всичко, каквото знаеш за капитан Дариус Бонард и генерал Ла Порт. Какви точно са взаимоотношенията им?

— Познават се отдавна… — въздъхна Фред. — Нали вече ти казах…

— Съществува ли вероятност единият да прикрива другия?

— Генералът е спасил живота на капитан Бонард по време на операцията „Пустинна буря“. И Бонард му е много задължен… а генералът е привързан към него като към син… Но защо ми се струва, че всичко това вече го знаеш?

— Така е. Все пак искам да чуя всичко… Може да си пропуснал да ми кажеш нещо или да ми е убягнало от вниманието.

Той изслуша внимателно шефа си. Картината вече започваше да му се изяснява.

— Откъде този интерес към Бонард и Ла Порт, Джон? — попита накрая Фред. — Не се ли отклоняваш от непосредствената си задача? Времето изтича, по дяволите! Няма ли поне да ми кажеш какво си намислил? Стоя тук и се побърквам от притеснение…

Смит му каза за съществуването на втория прототип.

— Какво?! — избухна Фред. — Видя ли сега?! Казах ли ти, че трябваше да ликвидираш Шамборд при първа възможност?!

— Кой е предполагал, че има втори прототип?! — на свой ред повиши глас Джон. — Да, исках да запазя живота на Шамборд, защото вярвах, че още може да бъде полезен на хората! Имах право да взема решение и го направих! Все още не знаех, че всичко е било театър и че Шамборд не само не е жертва на терористите, а сам е в дъното на всичко! Ти знаеше ли?!

— Добре, станалото станало — вече по-спокойно отвърна Клайн. — Сега трябва да помислим как ще се доберем до прототипа. Имаш ли някаква идея?

— Още не — призна Джон. — А така също нямам и най-малка представа къде е въпросният прототип. Освен, че е някъде във Франция, на два-три часа път от Париж. И че няма повече да отлагат удара, който замислят. Можеш да предупредиш президента. Трябва да имаме готовност… Ще ти се обадя пак веднага щом имам някакви новини за теб.

Джон прекъсна връзката и се върна тичешком в стаята на Марти. Всяка минута му беше скъпа.

Питър се беше свързал с генерал Битрих от кабинета на болничния счетоводител и сега напразно се мъчеше да изкопчи нещо от железния германец.

— Генерал Битрих, разберете, че за нас тази информация е изключително важна!

— Сигурно е така, хер Пауъл, но за съжаление, не мога да ви бъда полезен.

— Генерал Битрих, знам, че сте били на тази среща… Знам, че е присъствал и един от нашите генерали, сър Арнолд Мур, който загина при нещастни обстоятелства преди няколко дни. Ако ви кажа, че смъртта му не е била случайна, ще бъдете ли по-склонен да ни съдействате?

— Какво значи „не е била случайна“? — глухо попита генерал Битрих. — Искате да кажете, че Мур е бил убит?

— Да, генерал Битрих. Потвърди се, че в самолета му е била поставена бомба. Опасяваме се, че хората, поръчали убийството на Мур, планират атака срещу Съединените щати. Както виждате, нещата са сериозни. Затова още веднъж ви моля да ни кажете за какво точно ставаше дума на срещата. Може би това ще ни помогне да ги спрем и да предотвратим истински апокалипсис…

Последва дълга, напрегната пауза.

— Добре тогава… — каза най-после генерал Ото Битрих. — Френският генерал Ла Порт изрази желанието си да създадем интегрирана общоевропейска армия, която с нищо да не отстъпва на американската. — Той говореше бавно, сякаш претегляше всяка дума. — Според него НАТО бил неудачен вариант, целящ да постави Европа в подчинена, зависима позиция. Единственият начин да се противопоставим на хегемонията на Съединените щати, за да не се превърнем във васални държави, бил да обединим военната си мощ. Тогава сме щели да си извоюваме позиции на световна свръхсила и да се предпазим от политическо, икономическо и културно обезличаване. Ла Порт смята, че имаме потенциала за това…

— С други думи, той призовава да се обяви война на Съединените щати?

— Нещо такова… Открита конфронтация. Според него такава война вече се води — по много фронтове.

— А… какво смятате вие, генерале?

Битрих отново помълча.

— В много отношения споделям мнението му, хер Пауъл…