Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Агентът под прикритие седна на нара, опря гръб на стената, пое я в дланите.

Тейър се върна на масата при неговата и въздъхна.

— Сега по малко си вярвам, че някога все ще изляза оттук. За мен договорът е нещо като въздушна кула. За човек в края на живота си. Толкова отдавна ме държат затворник тайно… вече е прекалено късно да признаят, че изобщо съм бил в Китай. Пред света моята одисея би ги представила в далеч по-отвратителна светлина, отколкото широко известните нарушения на човешките права в страната.

Киавели кимна, отпи. Чаят бе приятно дъхав и прекалено лек за вкусовете на американец от италиански произход. Но пък бе горещ и добре дошъл в хладното помещение.

— Разкажете ми точно какво стана с вас, доктор Тейър. Всъщност защо ви арестуваха — да започнем от самото начало?

Тейър остави чашката и се загледа в нея, сякаш там виждаше миналото.

— Работех в сътрудничество с организацията на Чан Кай-ши. Предполагаше се, че основната ми задача е да сближа позициите на неговите националисти и Маовите комунисти. Затова реших, че мога да ускоря процеса, ако лично посетя Мао и обсъдя темата с него. Смятах, че моите доводи могат да го убедят или най-малкото да го накарат да прогледне поне мъничко в правата посока.

Усмихна се горчиво и продължи:

— Голям майтап. Бил съм ужасно наивен, нали? Е, тогава все още не разбирах най-важното: че истинската ми мисия ще се реализира, ако успея да запазя Чан на власт. Предполагаше се, че ще бъда в състояние да сключвам сделки, да преговарям и да бавя топката, докато Чан Кайши успее да набере сили, за да унищожи Мао и неговия комунизъм. Посещението при Мао бе най-донкихотовската постъпка в живота ми — действие на неопитен интелектуалец, вярващ, че хората биха могли да разговарят рационално помежду си, когато в реален конфликт всичко е важно за тях: властта, културите, идеите, класите, собствеността, геополитическите сфери на влияние.

— Но го направихте? Посетихте Мао сам?

Гласът на Киавели звучеше удивено и ужасено.

Тейър се усмихна тъжно.

— Опитах се. До него така и не стигнах. Още армейските деятели решиха, че съм агент на Запада или пък на Чан, или и двете заедно. Естествено, че ме арестуваха. Военните веднага щяха да ме разстрелят, но се намесиха Маовите политици, особено когато разбраха, че имам дипломатически статут. През следващите години често съм си пожелавал да ме бяха убили още тогава.

— Защо съобщиха, че сте починал, а сетне ви задържаха, както руснаците задържаха Валенберг 9 9 Шведски бизнесмен, опитал се да освободи няколко хиляди евреи от окупираната от нацистите Будапеща през 1944 г. През 1945 г. го пленява съветската армия и оттогава никой повече не чува нищо за него. — Бел. прев. ?

— Раул Валенберг ли? Искате да кажете, че в действителност той е бил в плен при руснаците?

— Те докрай отказваха да са имали нещо общо с неговото изчезване, така и не го освободиха и цели 50 години поред отричаха, че изобщо някога са го задържали. Починал доста по-рано, още в затвора.

Тейър видимо посърна.

— Значи и мен ме е последвала сходна участ. Просто не са искали да повярват, че той не е нищо повече от онова, за което се представя. Типичен пример за параноя, най-характерен за политическите репресии. Когато ме заловиха в Китай, комунистическата революция заливаше страната. Цареше хаос… постоянно се сменяваха командирите, издаваха се нови и нови заповеди за цивилното население, излизаха объркани и противоречиви прокламации, а в същото време управляваха бюрократи, които не разбират какво става. Може би просто са ме изгубили някъде в общата неразбория. А по времето когато върхушката в Чжуннанхай се стабилизира, прекалено късно бе да признават каквото и да е, още повече да ме връщат у дома, без да предизвикат международен инцидент…

Тейър завъртя чаената чашка в пръсти и наведе глава.

— И сега е така. Просто няма да ме освободят. Ще остана тук до смъртта си.

— Не, г-н Тейър — твърдо рече Киавели. — Случилото се с Валенберг няма да се повтори при вас. Вие няма да загинете при подобни обстоятелства. Когато договорът се подпише, Китай ще освободи всички политически затворници. А за вашия случай президентът изрично ще обърне внимание на Ню Цзянсин, а и на целия Постоянен комитет. Него го наричат Бухала, сигурно знаете. Разбрах, че бил разумен, мъдър човек.

Дейвид Тейър отново поклати глава.

— Не вярвам, капитан Киавели. Подозирам какво ще се случи: след подписването на документа неочаквано ще се разбере, че мен ме няма: „загубили“ са ме някъде. И ако синът ми вдигне достатъчно голям шум и се стигне до сериозни разследвания, знаете ли какво ще излезе наяве? Ще се намерят стотина свидетели и очевидци на моята възраст да заявят където и да се наложи, че са присъствали на естествената ми смърт още преди половин век. Необорими доказателства ще бъдат представени. Вероятно и снимки на гроба ми, макар че по наше време на въпросното място ще се окаже огромен язовир. Сетне ще се извинят и край.