Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Нито пък се опита да скрие накъде е тръгнал. Дали го бяха разпознали като майор Кенет Сен Жермен? И това не знаеше, но онези ги очакваше голяма изненада. Защото той отново отиваше към офисите на „Донк & Лапиер“. Когато наближиха сградата, Смит се мушна през тълпата и влезе в нея. Със задоволство забеляза, че единият от преследвачите му измъкна телефон и бързо зашепна в него. Усмихна се.

„Олтмън — Азия“ бе на последния, най-горния етаж на същото здание. Шеф на клона бе Фердинанд Агуиналдо — бивш президент на Филипините, а кабинетът му — още по-нависоко, в мансардния свръхелегантен етаж. Джон взе асансьора.

Чакалнята бе украсена с тропически цветя и зелен бамбук, поставени сред високи маси с дърворезба по краката, столове с високи облегалки и меки канапета.

Жената зад бюрото му се усмихна учтиво.

— С какво мога да ви услужа?

— Аз съм доктор Кенет Сен Жермен. Бих желал да говоря с г-н Агуиналдо.

— Негово превъзходителство отсъства от Хонконг, сър. Мога ли да попитам за причината на посещението ви?

— Тук съм от името на министъра на здравеопазването на САЩ за консултации с биомедицинския клон на „Донк & Лапиер“ в континентален Китай във връзка с техни вирусни проучвания.

Извади документите си от АИМИИБ, показа и фалшиво писмо от канцеларията на американското министерство на здравеопазването.

— Говорих долу с г-н Кройф и той ме изпрати да се видя с г-н Агуиналдо.

Жената повдигна вежди, огледа писмото с министерския подпис и отново погледна Смит в очите.

— Съжалявам, г-н Сен Жермен, но г-н Агуиналдо наистина отсъства. Може би г-н Макдърмид ще ви помогне? Той ръководи „Олтмън Груп“ в световен мащаб и е достатъчно високо в йерархията на групировката. Искате ли да говорите с него?

— О, Макдърмид тук ли е? — небрежно запита Смит, сякаш бе отдавнашен негов познат.

— Тук е, господине, на редовното си годишно посещение — отвърна впечатлената секретарка.

— Хубаво, Макдърмид ще свърши работа. Добре, ще говоря с него.

Жената отново се усмихна любезно и посегна към слушалката.

Лорънс Уд почука и влезе в елегантния кабинет на Фердинанд Агуиналдо на мансардния етаж.

— Какво има, Лорънс? — протегна се мързеливо с прозявка иззад огромното бюро Ралф Макдърмид.

— Секретарката отвън докладва, че някой си доктор Кенет Сен Жермен е пристигнал с писмо от американския министър на здравеопазването и желае да говори с Агуиналдо. Казал й, че се срещнал с Кройф от „Донк & Лапиер“ и той го изпратил при нас. Пита дали ще го приемете, тъй като препоръките му са много добри.

Макдърмид зяпна, сетне бързо отвърна:

— Кажи й, че ще бъда свободен след 15 минути.

Уд се поколеба.

— Извинете, но няма начин Кройф да го е изпратил…

— Зная, зная. Просто отговори й както ти казах. Я почакай… да, аз ще я свърша тази работа.

Уд сви рамене:

— Както пожелаете.

Макдърмид натисна бутона, вдигна слушалката. Изведнъж му бе станало весело. Я гледай ти, какъв странен ход! Може би пък нещата се оправят?

— С удоволствие ще приема г-н Сен Жермен — рече той в слушалката. — Помолете го да ме изчака 15 минути да си довърша работата и веднага ще сляза долу.

Секретарката потвърди и затвори. Макдърмид набра номера на Фен Дун.

— Къде си в момента, Фен?

— Отвън — отвърна Фен Дун, а наум изпсува Чоу, провалилия се нощен убиец.

Не сполучил, добре, ама трупът откриха със закъснение и не успяха веднага да изпратят по-опитен. Фен не бе свикнал на подобни издънки.

— Моите хора го следяха и засякоха влизането. Къде е в момента? В „Донк & Лапиер“ ли?

— Не е там. Тук е, в чакалнята на етажа под мен. Иска да говорим.

— С вас? — новината бе шокираща дори и за Фен. — Откъде изобщо знае, че сте в Хонконг?

— И аз се чудя. От друга страна, се радвам и си мисля: извадихме късмет, че твоите убийци се оказаха некадърници. Иска ми се да понауча повечко за източниците и произхода на този необичаен доктор…

Пекин

Майор Пан Айту с удивление оглеждаше мъничкия кабинет на Ню Цзянсин — легендарния Бухал. Такъв могъщ човек в такава аскетична килийка? Същинска монашеска стаичка, без украшения, нищо по стените, прозорците затворени, подът износен — няма килими, няма дявол… Само едно студентско бюрце и стол. И два дървени стола — за посетители. И навсякъде — ама абсолютно върху всичко — десетки папки, документи, бумаги, най-вече пепелници с вонящи угарки. Единствената слабост на Ню — английските цигари. О, да — и немити чаени чаши с утайка, картонени чинии за еднократна употреба с остатъци от храна. И други отпадъци, които доказваха, че дните на този голям човек са дълги и наситени с работа.