Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Интересно. Да не би тези американци да действат за частно лице или определена фирма?

— Възможно е. Продължавам да търся отговори в тази насока.

Ню кимна.

— Може да се окаже с ниска практическа стойност. Ще видим. Продължавай, майоре.

Пан видимо се запали на темата.

— Чистачка открила трупа на човек на име Чжао Янцзъ в кабинета на президент и директор на компанията „Летящият дракон“ в Шанхай. Фирмата е международен превозвач с връзки в Хонконг и Антверпен.

— Кой е този Чжао?

— Финансистът на „Летящият дракон“. И не само той е мъртъв, изчезна и шефът на фирмата, а по-късно и неговата съпруга. Името на шефа е Юй Юнфу. Жена му се казва Ли Куони.

— Красивата актриса ли?

— Тъй вярно, сър — отвърна Пан и разказа за бързото израстване на съпруга й в света на богатствата и властта, видимо с помощта на баща й — влиятелния Ли Аожун.

Бухала не познаваше Аожун лично, но знаеше достатъчно за него.

— О, да. Ли е един от хората начело на Шанхайското административно управление.

На глас не каза друго: че Ли е протеже на Вей Гаофан, един от най-отявлените хардлайнери и негов колега в Постоянния комитет. Всъщност Вей бе най-силният сред хардлайнерите, а Ли бе негов последовател и оръдие на политиката му.

— Тъй вярно — потвърди Пан. — Говорихме с Ли. Не можа да ни даде обяснение за смъртта на Чжао, нито за изчезването на зетя и дъщеря си.

Пан се наклони към Ню, бе седнал почти на ръба на стола и продължи да обяснява ролята на младия преводач Анди — Ан Цзиншъ, — американски възпитаник и помощник на полковник Смит, по-късно открит застрелян в колата си.

— Е, засега знаем само това.

Лицето на Бухала остана мрачно зад очилата в големите костени рамки.

— Един американец в Шанхай изчезва. На следващия ден пристига полковник Смит. Убиват ковчежника на корабна агенция, международен превозвач. Изчезват шефът и съпругата на същата фирма. Убит е и един получил образование в САЩ преводач — шанхаец. Това ли ти е докладът?

— Мога да добавя още, че отново засякохме полковник Смит, той отново успя да ни избяга, скри се и очевидно напусна пределите на Китай.

— За този факт можем да поговорим по-късно. Къде в доклада ти фигурира заявката ми за информация относно товарния кораб „Императрица майка“?

Пан се смути.

— „Летящият дракон“ притежава „Императрица майка“ — отвърна той, повтаряйки си наум, че трябваше да спомене факта доста по-рано.

— Оооо — проточи Ню и се смръщи, — значи това е връзката. Имаш ли заключение или мнение по случая?

— Допускам, че след като Юй Юнфу придобива „Летящият дракон“, ковчежникът разкрива нещо, което не му е харесало. Според мен то е свързано със САЩ. Предава го на Мондрагон, който препредава информацията на американците. Или се опитва да го направи. В този процес нещо се обърква, най-вероятно някой убива Мондрагон и информацията се губи. Изпращат Смит да я открие. Допускаме още, че Ан Цзиншъ е бил вербуван от американците и натоварен да развежда Смит и да му превежда.

Ню сви устни и се замисли дълбоко.

— Следователно може да се заключи, че… известни лица в нашата страна — не говоря за органите на сигурността — са готови да стигнат до големи крайности, за да спрат американците в търсенето им на определен факт или информация, каквото и да е това нещо. А разкритата от финансиста информация и опитите на Смит да се добере до нея след изчезването й отново довеждат до смъртта на самия финансист, до изчезването на Юй Юнфу и съпругата му и до убийството на преводача.

— Мисля, че сте прав, сър. Горе-долу това е същността.

В съзнанието на Ню се появиха неясни предчувствия и той посегна към цигарите.

— Е, какво според теб е разкрил ковчежникът на „Летящият дракон“? Какво е това нещо, дето предизвиква такава динамична поредица от събития?

— Не съм се замислял в тази връзка, докато вие не поискахте информация за кораба „Императрица майка“. Чак тогава разкрих, че той е част от фирмения флот. Не зная и причините за вашата заявка, но връзката със случая Смит не може да бъде съвпадение.

— Поисках информация за товарния кораб, дестинацията му и товара. Което е почти всичко, което може да се пита за подобен тип кораб.

— Тъй вярно, сър.

Ню запали цигарата и дръпна дълбоко. Нещо го безпокоеше силно.

— Е, казвай какво открихте?

— Дестинацията е Басра. По разписание трябва да пристигне в залива до три дни.

— Ирак — поклати глава Ню и новината определено не му хареса.