Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Противоречие някакво, отражение на самата личност.

Дългогодишен контраразузнавач, Пан бе своего рода изследовател на човешката природа, ревностен читател на книги за психология на личността и, разбира се, консуматор на стотици донесения и доклади, писани от какви ли не хора и съдържащи немалка доза отзвук от индивидуалната психология на човека. Затова с разбиране наблюдаваше Ню, който внимателно дочиташе същия вид донесение. Четеше и, разбира се, мълчеше. Чуваше се само шумящата при прелистването хартия.

След известни разсъждения Пан реши, че това помещение отлично демонстрира тържественото спокойствие на самотния мислител, както и претрупания безпорядък на човека на действието, обединени в едно при тази велика личност. Да, Бухала бе човек от миналото, един от онези гиганти, създали и оглавили революцията. Поети и учители, превърнали се във военачалници. Мислители, принудени от историческата необходимост да участват в кървави свади и да убиват. Пан бе познавал само един от тези посветени на каузата мъже — Дън Сяопин. И то в най-крайните години на живота му. В онези далечни години на чист идеализъм помежду Шанхайските кланета и дните на Големия поход Дън бе просто само един от многото млади ръководители. Всъщност Пан си бе особняк — малцина харесваше. Смяташе, че симпатията към хората е чиста загуба на време. Но у Ню имаше нещо, което го привличаше, харесваше му, при това по особен начин.

Типично за обичаите си, Ню наруши тишината, без да вдига поглед от четивото. Но в гласа му прозвуча известно нетърпение:

— Генерал Чу ме информира, че имаш сведения, които ще ми предадеш устно. По негово настояване.

— Тъй вярно, сър 10 10 В китайския контекст на думата тя звучи повече като „господарю“. — Бел. прев. . Решихме, че така е най-добре, имайки предвид спешната ви нужда от информация за товарния кораб.

— Точно така, за „Императрица майка“ — рече Ню и кимна към току-що прочетеното донесение. — Разполагаш ли с нужните факти?

— Може би с някои от тях, сър — внимателно отвърна Пан.

Дългогодишният опит го бе научил да внимава извънредно много, когато докладва пред достатъчно високопоставени хора, особено от правителството, още повече от Постоянния комитет.

Ню Цзянсин го изгледа остро, очите зад очилата му в рамки от костенуркова черупка святкаха като главички на нажежени топлийки. И те, и хлътналите бузи и деликатните лицеви черти издаваха недоволство.

— Не знаеш с какво точно разполагаш, така ли, майоре?

Пан почувства миг на безтегловност, на пълна празнота. Сетне побърза да каже:

— Не, да… тъй вярно, зная, сър.

Бухала се облегна на стола, заслушан в мазния глас, загледан в дребния, възпълен майор Пан, в деликатните му ръце, добронамерената усмивка. Както винаги, така и сега Пан бе в консервативно ушит западен тип костюм. Всъщност майорът бе идеалният тип оперативен работник — анонимно изглеждащ, хлъзгаво неуловим, умен, посветен на делото. И все пак си бе продукт на Културната революция, на площада „Тянанмън“ и на цялата прекалено скована система, в която място за индивидуалното почти нямаше. Но какво пък да се каже за петхилядногодишната история на Китай, в която индивидът винаги е имал още по-ниска стойност? Достатъчно добър познавач на човешката природа, Ню бе наясно относно разузнавача: продължи ли да го притиска, този т.нар. ловец на империалистически шпиони в китайската действителност ще предпочете да шикалкави, отколкото да дава отговори, които могат бъдат тълкувани като декларация на успех. И затова: ако иска да научи всичко, което Пан знае за „Императрица майка“, и то преди днешното заседание на Постоянния комитет след два-три часа, по-добре е да го остави да си каже каквото знае по неговия си начин.

И потискайки раздразнението си, Ню рече просто:

— Докладвай, майоре.

— Благодаря ви, сър — отвърна Пан и започна с обяснение кой е бил Ейвъри Мондрагон и как е изчезнал в деня преди пристигането на Джон Смит в Шанхай.

— Смяташ, че Мондрагон е или е бил американски агент от разузнаването ли?

Пан кимна и продължи:

— Тъй вярно, при това доста необичаен. Има нещо нетипично в поведението на замесените в този случай американци. Действат като шпиони под прикритие, а всъщност не са такива. Или поне не са свързани с която и да е от известните ни шпионски централи, с които оперират САЩ.

— Имаш предвид също и полковник Смит — като лекар и учен ли?

— Тъй вярно. Научната му работа не е прикритие. Той наистина е и лекар, и учен. В същото време, изглежда, използва специалността си като прикритие.