Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Какво пък, всъщност помнеше децата на повечето хора, с които бе работил през годините. И имената им, и някои подробности за тях. За миг се запита: какво ли може да означава това? Сетне си отговори… И отново в съзнанието му се появи онова момче, протегнало ръце към безликия мъж пред него.

В този миг разговорът на масата замря и той усети, че всички очакват неговата реакция. Затова побърза да се намеси:

— Държавният департамент да е готов за включване на високи обороти. Отбраната да направи списък на нещата, с които реално бихме могли да сплашим китайците. ВМС да подготви алтернативен план за качване на борда на „Императрицата“ и пълна инспекция.

Удари с длан по масата и се изправи.

— Е, господа, край на дискусията. От много приказки полза няма. Действайте. Благодаря ви, че се отзовахте.

Събота, 16 септември

Каулон

В хотела Джон нахлузи найлонови ръкавици, претърси джобовете на младежа, намери шперц, няколко монети, пакетче дъвки. Върна всичко на място, включително и ключа, надникна през вратата. Коридорът бе пуст. Бързо изнесе лекия труп и влезе в аварийния пожарен изход. И тук бе тихо. Изкачи две площадки, положи тялото в седнало положение и го облегна на парапета.

Кинжалът все така стърчеше от слабия гръден кош. Извади го, потече обилна кръв. Въздъхна, остави оръжието на циментовите стъпала до убиеца и се върна обратно.

Вече в стаята, подпря дръжката на вратата с облегалката на стол, в случай че се появи още някой с шперц, умения да отваря верижката отвън и някакви по-нови идеи в главата. Грижливо изми ваната, изплакна я и пак я изми, сетне огледа подовете, килимите и мебелите, включително и леглото. Никъде нямаше следи от кръв.

Въздъхна облекчено и си взе душ. Ми се и се търка под врялата вода, докато кожата му почервеня здраво. През цялото време се опитваше да не мисли за убития, а и за непосредственото бъдеще. Сетне бавно се избърса и започна да подрежда задачите.

По едно време реши да се върне в леглото. Лежа буден известно време, потискайки черните мисли, заслушан в хотелските шумове, далечния трафик и мрачните звуци на корабни и яхтени сирени в пристанището. Нормален отзвук на живота в един динамичен град, на динамична планета, в динамична галактика и динамична вселена. Нали? Безучастна вселена, галактика, планета. И град.

По едно време се заслуша в ритъма на сърцето си. Представи си шума на кръвта, изпомпвана от сърцето по вените и артериите. Притаи дъх и се опита да чуе звука на мислите си. Не успя. Заспа някъде преди разсъмване.

Събуди го някакъв шум. Подскочи и седна в леглото. Навън в коридора тласкаха количка с ранна закуска за някой от гостите. Първите слънчеви лъчи вече пробиваха през ъгълчетата на пердетата, градските шумове бяха значително по-силни и бодри. Скочи и бързо се облече. Знаеше отлично: убиецът няма да докладва, независимо дали ще открият трупа бързо или не и дали полицията ще се намеси. Ще мине определено време, тогава ще дойде следващият убиец.

Облече същия костюм, но смени ризата и вратовръзката. Избра някои вещи от куфара: раницата, чифт сиви панталони, многоцветна хавайска риза, спортно яке, гуменки, сгъваема сламена шапка. Черните дрехи си бяха в раницата отпреди. При тях прибра и останалите вещи, включително и куфарче. Накрая нахлузи перуката, постоя пред огледалото, докато я нагласяваше. Отново се бе превърнал в майор Кенет Сен Жермен.

Пак огледа стаята — за всеки случай. Излезе с куфара в ръка и раницата на гръб. Покритият с килим коридор си бе все така празен. Но зад вратите на хотелските стаи се чуваше звук на пуснати телевизори, хора шетаха и се готвеха за деня.

С асансьора слезе до етажа над фоайето, а надолу пое по стълбището. Преди да е стъпил на последната площадка, грижливо огледа фоайето във всички посоки. Полиция нямаше, не забеляза и хора с поведение на ченгета, никой от вчерашните убийци. Нито една позната от Шанхай физиономия. И все пак такъв оглед никога не гарантира, че всичко е наред и никой не ви очаква долу. Знаеше го отлично.

Измъкна се незабележимо към тоалетните и там прекара десетина минути. Излезе и бавно пое към рецепцията. Напусне ли, без да се обади, и то с багажа, сто на сто ще уведомят полицията. При това бе само въпрос на време, докато открият трупа в пожарния изход. Докато търпеливо изчакваше да му направят сметката, помоли пиколото да извика такси с говорещ английски шофьор. Каза, че отива на летището.