Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Добре, сега ще преместя трупа. При мен няма да намерят нищо.

Стисна зъби, напрегна воля да се стегне максимално. Обля го топла гневна вълна, сетне я замени чувство на примирение — трябваше да приема нещата, такива, каквито му ги поднася съдбата. И за пръв път изпита вътрешна благодарност за това, че вярва в каузата, за която действа. В името на Доброто, нали? Защото иначе… Иначе как би могъл да я върши тази така долна и мръсна работа?

Същевременно чу ехото на Клайновите думи в съзнанието си: Слушай, Джон, за загадъчната личност, която евентуално стои над Кройф, вече се очертават две кандидатури. Едната е рутинна презумпция, другата е съвсем друго нещо …

На глас рече:

— Кажи ми за първата.

— Смятаме, че може да става дума и за Луис Лапиер — отвърна Клайн. — Той е председател и заместник-директор на „Донк & Лапиер“ за света. Седалището му е в Антверпен, говори английски, в същото време е истински валон 8 8 Част от говорещото френски население на Южна/Югоизточна Белгия. — Бел. прев. . Първият му език със сигурност е френски, вторият — фламандски. Не е достатъчно вероятно той и Кройф да си говорят на английски.

— Така е, но в Хонконг почти всички говорят английски. От друга страна, може би са искали да избегнат любопитството на подчинените в Антверпен, кой знае?

— И на мен ми хрумна същото — отвърна Клайн.

— А втората кандидатура?

— Е, тук вече става интересно. В справката впрегнах цялата наша машина, помолих за помощ и финансовите и корпоративните експерти. А какво излезе наяве? Цял лабиринт офшорки, паравани, клонове и прочие с цел прикриване на истинския собственик на „Донк & Лапиер“. И накрая стана ясно, че тази фирма в немалката й цялост е клон, притежаван от далеч по-голяма институция на име „Олтмън Груп“. Тя именно е свързана с втората кандидатура.

— Не съм и чувал за такава групировка.

— Вероятно си чувал, но не си обръщал нужното внимание — настоя Клайн. — Така е и с повечето от нас. Наели са цяла армия прескъпи рекламни и други специалисти, а задачата им е да избягват гласността и популярността. Да държат фирмата максимално далеч от вниманието на печата, първите му страници и изобщо медиите. Макар че „Олтмън“ е прочута… почти митична в сферите на глобалния бизнес.

— Слушам те внимателно.

— Разнороден, транснационален конгломерат с множество полета на дейност… в същото време е и най-голямата на планетата ипотечна фирма. Говорим за въртене на огромни пари — ежедневно се печелят, респективно губят фантастични богатства. Да погледнем само ръководно-изпълнителските кадри, свят ще ти се завие — това са приближени на последните четири наши президентски институции, включая и бивш президент, бивш министър на отбраната, бивш шеф на ЦРУ. И това не е всичко. „Олтмън-Европа“ се ръководи от бивш британски премиер, а заместник му е бивш германски финансов министър. Начело на „Олтмън-Азия“ пък е бивш филипински президент.

Джон подсвирна.

— От онези със златните ролекси, а?

— Досега не бях срещал фирма с толкова много политически звезди като служители на заплата. Глобалният център на „Олтмън“ е във Вашингттон и това съвсем не е необичайно. Адресът е направо златен етикет — намира се на авеню „Пенсилвания“, по средата между Капитолия и Белия дом. На около петнайсетина минути пеша в двете посоки.

— На хвърлей камък от Хувъровата сграда — бързо изчисли Джон. — Дявол го взел, направо в сърцето на най-важната част на американската столица.

— Именно.

— Е, как така дори да не съм чувал за „Олтмън“?

— Вече ти обясних, желязна ръка по отношение на публичността.

— Впечатляващо. Как е създадена?

— Това, което ще ти кажа, е най-общата, всеизвестна информация. Всеки може да се добере до нея, но тъй като генералната политика на групировката е да не привлича внимание, повечето хора губят интерес. Основана е през 1987 г., когато амбициозен федерален служител си подал оставката, взел назаем няколкостотин хиляди долара и си наел на работа първата известна за времето политическа фигура. Става дума за пенсиониран сенатор. И с помощта на неговото име и репутация завъртял машината. „Олтмън“ започнала да расте, купили още компании, поразработили ги, някои оставили, други продали с добра печалба, от трети загубили. В същото време привличали все по-големи и по-големи имена. Днес най-малкото, което мога да кажа, е, че пред тази институция се отварят всички врати, а политическото й влияние е просто невероятно. Представлява малка империя на обща стойност — и това е само официалната фигура — 13 милиарда долара с инвестиции на абсолютно всички значими места в света. Като си помисля, вероятно и в Антарктика въртят някакъв бизнес.