Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Тогава забеляза ръката. Бе дясната, висеше леко над края на леглото. Бе отпусната, досущ като ръката на нощната дежурна. Загледа се в нея, а тя изведнъж потрепна. Проследи движението нагоре към рамото, раменете, гръдния кош. Усмихна се доволно и измъкна кинжала от колана на джинсите. Бяха американско производство, добро качество. Присви китка, насочи острието.

Джон гледаше право в Шарл-Мари Кройф, а той се плъзгаше, летейки през фина, сивкава мъгла право към него, същински вампир, само че в уста захапал остър кинжал. След него се носеше американски кораб — въоръжена с ракети фрегата, само че Джон усещаше: няма да пристигне навреме и да му помогне. Освен пиратски кинжал Кройф носеше и червена кърпа на челото, завързана отзад на врата. Почти стигна до леглото му и…

… Смит отвори очи, всъщност само ги открехна. Нищо друго не помръдна в него, само клепките, тялото продължи да диша ритмично, отпуснато. Над него не бе Кройф, значи бе сънувал, сянката над него бе съвсем друга. Следователно вече не сънува. Проникващата под вратата от коридора слаба светлина открои застанала до леглото фигура. Бе слаба, източена, на не повече от 40–50 сантиметра разстояние. Ръката й тъкмо се вдига, а в пръстите блести отразена светлина. Острие. И ето, то полита право надолу…

Дясната ръка на Смит се стрелна в рефлективно движение и улови китката. Бе толкова тънка, че почти усети как я пречупва. Тогава почувства силата в нея, а фигурата отскочи назад като стреснато диво животно. Ужасено, потръпващо конвулсивно, цялото тяло зад китката направи неистово усилие да се откачи от хватката на Джон.

Смит стисна пръсти, изви китката така, че острието да не сочи в него самия, рязко я дръпна към себе си, за да я принуди да пусне кинжала.

Но не се получи, оръжието остана в нападателя. В следващия миг тялото на американеца изскочи нагоре, отделяйки се от леглото, а теглещата се назад фигура го повлече със себе си; извиваше се като змия с немалка мускулна сила, опитваше да се откъсне. Тласъкът се оказа достатъчно силен, за да я повали на пода.

Джон я последва отгоре й с цялата си тежест. След секунда гърчещият се отдолу човек замръзна неподвижно, а тежко задъханият Смит, в този миг само по гащета, внезапно почувства хладния въздух в помещението. Дочу и далечния уличен трафик. Нападателят не помръдваше. Американецът задържа китката в пръсти, а с другата ръка посегна да вземе ножа. Нямаше го. Хладното оръжие не бе там, където би трябвало да бъде. Смит трескаво опипа килима около тялото и наоколо. И там не намери нищо. На голите си гърди обаче почувства топла влага, след секунди усети и типичната миризма на кръвта. Мигом опипа китката, за да усети пулса. Но пулс нямаше.

Скочи, изтича до вратата, натисна ключа за осветлението. И дълбоко издиша. Дръжката на кинжала стърчеше от гръдния кош на възслаб младеж със затворени очи. Проникнал странично. Вероятно се е забил там, докато са падали и тялото се виеше под него. По черната риза на младия мъж избиваше кръв.

Сега Джон въздъхна дълбоко. Тръгна към телефона на нощното шкафче… и се отказа. Как да извика хонконгската полиция? Ще му зададат десетки въпроси, на които няма как да отговори.

Върна се при трупа. Сега установи, че килимът не е наквасен с кръв. Вдигна в ръце слабото тяло, бе леко, кажи-речи детско. Занесе го в банята, положи го във ваната, отстъпи и се замисли.

В същия миг остро звънна клетъчният му телефон. Почти подскочи, изтича при леглото, измъкна апаратчето изпод възглавницата.

— Фред? Аз…

Деловият глас на Клайн го прекъсна почти в скоропоговорка, новините бяха важни.

— Слушай, Джон, за загадъчната личност, която евентуално стои над Кройф, вече се очертават две кандидатури. Едната е рутинна презумпция, другата е съвсем друго нещо…

Джон не можа да изчака:

— Виж, Фред, току-що убих един местен. Толкова е дребен и млад, че прилича на недохранено 13-годишно момче. Ако не бях светнал лампата, нямаше да повярвам, че е…

Клайн също не изчака.

— Кого? Къде? Защо?

— Видимо са го изпратили да ме убие. Китаец е. Тук, в хотела.

Клайн се разтревожи:

— А трупът е при теб, така ли?

— Да, във ваната. По килима кръв няма. Извадих късмет. Замалко щеше да ме ликвидира. Наемник на хонорар — които и да са онези, които са му платили… макар че се досещам. Аз…

— Успокой се, полковник — сряза го Клайн, сетне съжали за тона и побърза да каже: — Съжалявам, Джон, много съм се изнервил.

Смит пое дъх на няколко пъти и се опита да разсъждава трезво. За миг изпита отвращение към наивното си пожелание по време на конференцията в Тайван. „Авантюра“ му била нужна… глупак такъв! Сетне с променен глас рече: