Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Смит си остана на мястото, очевидно непринуден, непритесняван от нищо — турист, силно впечатлен от околния пейзаж. С нищо неиздаващ вътрешна тревога или че около него става нещо необичайно. Загледан в екзотичните хубости, не усещащ, че фериботът приближава терминала на острова.

Сетне усети мекия допир на съда в облечения с гуми док, придърпа го група носачи в сини униформи, за да закачи въжетата. Тълпата пътници се люшна към изхода, жадна да стъпи на тази интересна и прелестна земя, а Смит спокойно се смеси с нея. Високо в небето обикаляха чайки, крякаха силно. Пасажерите бяха нетърпеливи да слязат от съда и напираха към изхода и бариерите отвъд. Накрая ги вдигнаха и потокът хора сам понесе Джон към брега. По едно време се осмели да се огледа с безучастен поглед, а онези двамата с костюмите вече ги нямаше.

Манила

Джаспър Кот облече широка синя риза, леко спортно сако, светлокафеникави панталони, мокасини в подобна разцветка. Поседна, спокойно отпуснат, на стол пред климатика, за да се порадва на освежителната въздушна струя. В същото време внимателно зачете доклад на специалните сили относно партизаните в северно Минданао и поредното им светкавично нападение върху армейски гарнизон в района.

Когато някой почука, Кот затвори доклада, отбеляза си страницата и се запъти към вратата. Отвън стоеше сержант от специалните части. Същият, който го бе взел от летището заедно с придружителите.

— Добър ден, сър.

— Чисто ли е, сержант?

— Тъй вярно, сър. Повечето от техните хора ползват следобедната почивка за сън. Нашите имат упражнения по антитерористична подготовка. Колата ви е на страничната порта. Единственият часови е от моите хора.

— Доволен съм от организацията, сержант. Добре свършена работа, дискретна. Благодаря. Ще я запомня.

Сержант Рено се усмихна.

— Всички ние се нуждаем от малко разтуха от време на време, сър.

Кот му се усмихна светски, като мъж на мъж.

— Точно така, давай да вършим работа.

Закрачиха тихо по коридора, сержантът чинно вървеше три крачки след началството. Отвън край портата стоеше същата кола в защитни цветове, двигателят тихо пърпореше. Кот доволно кимна — от опит знаеше: предварително запален двигател привлича значително по-малко внимание, отколкото внезапното стартиране.

Влезе в колата и се настани на задната седалка. Сержантът се качи след него и незабавно потегли. Отегчен от бедните квартали, през които минаваха, Джаспър Кот се облегна, скръсти ръце и се замисли за следобедните си задачи. Бе бивш ръководител на предприятия в областта на частната промишленост с успешна дейност зад гърба си, а последният му пост бе директор на „Ковалски & Кот Инкорпорейтид“ — едър доставчик на лафети и артилерийски части за оръжейните производители в глобален мащаб. Истината бе, че успя да спечели много пари и влияние, при това в значително по-голяма степен, отколкото се досещаха бившите му конкуренти. Предпочиташе богатството му да си остане анонимно, полезно именно в това си качество, а не като самодоволна демонстрация на възможности.

При все това бе човек суетен и много амбициозен в повечето отношения: от дрехите до личните навици, от социалните връзки до бизнес сделките. Още индивидуалист и педант чак до маниакалност; с това си качество бе побеждавал повечето конкуренти. Може би затова не се вписваше достатъчно пълно в днешните по-земни и практични характеристики на екипната дейност. Но пък кой би могъл да разпознае неукротимата му амбиция? Или хладнокръвния му и точен като бръснач подход? С тези си качества — амбиция и хладнокръвие — той почти винаги побеждаваше и победоносно вървеше напред, без да поглежда към изостаналите, загубилите битката противници или съперници. Повечето хора го подценяваха, смятаха, че е прекалено превзет, за да е силен, и в това се криеше още едно преимущество. А усетеха ли какъв е в действителност, обикновено бе късно да бъде спиран или обезвреждан.

Такъв бе и в днешната си дейност, само че досега не се бяха появявали делови предизвикателства, в които да се прояви истински. Затова все по-често мечтаеше за истински успех в контекста на сегашните му възможности: недосегаеми пари, власт извън човешкото въображение, гарантирано бъдеще в сферата на истински едрите сделки, всяка следваща все по-мащабна и по-мащабна…

Междувременно влязоха в пуста уличка в богаташката част на Манила, където сержантът спря пред внушителна къща на оградена с красиво подрязан жив плет просторна площ. Отпред се простираше обширна морава с почти допрели върхари в небето палми, лехи с бели тропически цветя сред фантастично цветово многообразие от други растителни видове. Беше истинска хасиенда от испанската ера, бляскава и тържествена, и най-важното — изолирана. Кот се обърна към подчинения: