Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Говоря ти достатъчно ясно и точно. Моите хора, а очевидно и китайските тайни служби, са наясно, че този тип не е от ЦРУ или от някоя друга от американските разузнавателни централи. И точка.

Кот смръщи чело и за пръв път се замисли.

— Чакай, чакай… ти обясни, че работи в онзи институт — АИМИИБ — и в Китай е пристигнал като негов служител. Значи вероятно е някогашен агент или сътрудник на ЦРУ. Обаче не си е свършил работата, за която са го изпратили. Съответно е вън от играта, следователно повече няма и да ни безпокои.

— Може би. Но моите източници твърдят, че бил много печен и едва ли ще се откаже толкова лесно. Освен това определено не става дума за изпратен за еднократна задача поръчков изпълнител.

Кот отпи и в очите му светна ново разбиране.

— Слушай, Ралф, да не е от твоите конкуренти, сега да ти е скроил нещичко?

— И това не съм го отхвърлил като възможност. Да са наели бивш агент на поръчка и еднократно заплащане. От ФБР например, като се има предвид, че бил много обигран. Но какъвто и да е онзи отсреща, ние сме длъжни да бъдем максимално внимателни… и то по цяла редица причини.

— Естествено — съгласи се Кот, допи мартинито, остави чашата. — Иначе следваме същия план, нали?

Макдърмид кимна утвърдително.

— Фрегатата „Кроу“ е по петите на „Императрица майка“ в Индийския океан — рече той.

— Ами чудесно.

— Я разкажи още нещо около споровете за военния бюджет и новите оръжия.

Кот разказа за бурното заседание.

— Както вече ти казах, Броуз и Ода бяха единствените, готови напълно да подкрепят министър Стантън, при това Ода не важи в голямата игра. Всички останали си строят някакво ново оръжие и не желаят да го изпуснат. Изобщо срещата беше доста трудничка.

— А президентът?

— Безпокои се, но ние знаем защо, нали така? Става дума за „Императрицата“ и потенциалния сблъсък с Китай. Защото ако това стане, той ще се нуждае от всички тези разработки, независимо дали са вече в арсенала или още на чертожната дъска. И ако ние разполагаме с тежки оръжия за голяма война на истински голяма територия, китайците мигом ще изцапат гащите — издума Кот и се усмихна. — На мен ми се струва, че нашият план върви доста гладко. Ти как мислиш?

— Не знам, мисля, че трябва изрично много да се внимава. Ако онези ястреби в Пекин усетят какво става и решат да споделят с президента Кастила, смятай, че сме пътници. Направо ще ни отпишат. Оригиналната декларация вече не може да попадне в ничии ръце.

— Значи унищожи копията до едно и точка — нетърпеливо се обади Кот.

— Не е чак толкова лесно. От онази в Шанхай, дето беше в ръцете на „Летящият дракон“, се отървахме. Другата в Басра обаче си стои. Иракчаните смятат, че тяхната сигурност е непробиваема и отказват да я унищожат. Всъщност типично за техния манталитет не вярват, че ще им предадем доставката, ако не разполагат с документа. Във всеки случай твърдят, че имат основания да вярват в безопасното пристигане на „Императрица майка“ на предназначението. В Хонконг има трето копие, вече наредих да го изгорят.

— „Императрицата“ никога няма да мине през Ормузкия проток? Тогава какво те безпокои?

— Юй Юнфу — президентът на „Летящият дракон“. Той беше самолюбие и суетен, амбициозен, непредсказуем, нервен и изобщо не би издържал на никакъв натиск. Познаваш този вид хора. Мании за величие, илюзии, че ще управляват едва ли не империя, но иначе желатинови гръбнаци.

— Защо говориш в минало време?

— Мъртъв е. Щом научихме за присъствието на онзи Смит в Шанхай, той едва ли не се разпадна. Приложихме малко натиск, той взе, та се самоуби.

— Боже мой, Ралф! — изведнъж избухна Кот. — Вече стават два трупа! Тайни така не се пазят. Убийството винаги усложнява ситуацията и я прави взривоопасна!

Макдърмид го изгледа и сви рамене.

— Нямахме друг избор. И сега и със Смит отново нямаме избор.

Ухили се и вдигна чаша в наздравица.

— Слушай, я се порадвай на хубостите в клуба. Време имаш предостатъчно.

— Върви по дяволите, Ралф, тези момичета са колкото дъщеря ми. Срам нямаш ти, това ти е проблемът! — тросна се Кот и потрепери.

Макдърмид се разсмя гръмогласно.

— Я стига си се правил на светец. И аз имам две дъщери. И какво? Ще се радвам и те да си правят кефа, както си го правя и аз.

Кот се изправи.

— Ти тези твоите дъщери не си ги виждал най-малкото поне десетина години. Разполагам с час — отвън ме чака шофьор. Покажи ми офис с телефон, моля. Поне ще свърша някоя работа.