Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Вашето правителство ще ми гарантира ли оповестяването на случая „Дейвид Тейър“? Да стане световно достояние, независимо от подбрания за целта начин?

— Съмнявам се. Предполагам, че ще се вземе решение, което най-добре да отговаря на националните интереси на САЩ.

— Вижте, международните интереси изискват да кажем истината за Китай, не е ли така? Особено в контекста на Хонконг и Тайван!

— Е, ясно е, че нужното ще бъде направено, само че едва ли ще пожелаят да дават гаранции на първа ръка. От друга страна, ако не успея да предам информацията на моя шеф, просто нищо няма и да се случи…

Ашгар се замисли отново. Сега очите му се присвиха, станаха зли.

— Тц, не мисля, че е така. Вие не сте чак толкова важен. Никой единичен агент не е толкова ценен. Но пък в същото време може да сте им дотолкова нужен, че загубят ли ви дирята, да забавят топката и да тръгнат да ви търсят. А нас това особено не ни устройва.

Сега уйгурът загледа Смит право в очите и погледът му бе изгарящ. След малко се върна при мивката и пусна топлата вода, наля течен сапун — беше „Палмолив“ — и се загледа в бързо образуващата се гъста пяна.

— Няма да е лесно, полковник. Китайците са грижливо следен, хомогенно населен народ, особено тук — в източната част на страната. А в провинцията е още по-лошо. Там чужденци почти не се мяркат, нито уйгури, още по-малко автомобили. А кола като ландроувъра ще привлече извънредно внимание.

— Досега се оправяше идеално и при най-тежките обстоятелства.

— Защото сме в Шанхай. Шанхай не е Китай, не е и Пекин. Тук западното е широко възприето, известно, така е от доста години насам. Местните не можеш ги учуди почти с нищо, но пълна с уйгури кола тутакси ще им привлече вниманието. Прибави човек от бялата раса в компанията и ела гледай как незабавно уведомяват полицията. Че дори и ДОБ.

— Е, предложи нещо тогава.

— Ще ви превърнем в уйгур.

— Прекалено съм висок. И очите ми са друг тип, хайде добави цвета на кожата и прочие.

— Уйгурът не е типичен азиатец, особено след като надрасне тийнейджърските години. Ние сме тюркска раса — възрази Махмут и внимателно се загледа в лицето на Смит. — Вярно, вие определено сте едър. Сигурно от здравословната американска храна. Кожата обаче можем да потъмним, ще добавим и бръчици, за целта ще трябва често-често да присвивате очи. Ще ви облечем в традиционните дрехи и като седнете сред неколцина от нашите и се посвиете, току-виж сте се смалили. Ще минете за наш, особено при по-бегъл оглед.

— Възможно е. Как ще се придвижим до крайбрежието? И в каква посока?

— Предпочитам в южна и не много надалеч.

— Ще трябва да предам координатите, за да ме приберат.

— Ясно. Но първо ще поговоря с нашите. Ще обсъдим броя на нужните за операцията хора, превозните средства, най-подходящия маршрут, най-безопасните за контакт места.

— Кога тръгваме?

— Тази вечер. Колкото по-рано, толкова по-добре. Докато органите на сигурността се суетят, очаквайки точни нареждания от големите шефове, и не смеят да действат самоинициативно.

— Аз съм готов още сега.

— О, не, няма да стане веднага. Първо нашите жени ще ви поразкрасят в уйгурски стил, а ние ще помислим за другите неща. Сега ме изчакайте, аз ще се върна скоро.

Смит остана сам и се заразхожда из неголямото помещение като звяр в клетка. Иначе тайната квартира не бе чак толкова малка — четири стаи с удобства за спане за десетима, разбира се, на сгъваеми легла и спални чували; баня, още два хладилника, четири микровълнови печки. Добре разположени, отлично запасени с храна и доста удобни. Мина през всичките помещения, движеше се тихо и се ослушваше постоянно. Високите гласове и трополенето на тежки обувки вече не се чуваха. Цареше тишина… пълна, повсеместна, извън и в самите лишени от прозорци помещения.

Тя обаче не му харесваше. Бяха се отказали от търсенето прекалено лесно и бързо. И защо? Или са получили нареждания да действат извънредно дискретно заради деликатната страна на присъствието му и евентуалните международни усложнения, или подозренията им не надхвърлят вероятността той наистина да е обикновен учен с по-ексцентрично поведение. И пак бе напълно възможно да са поставили засади около лунтаните и да чакат да се покаже. Или… просто всичко досега е било добре подготвен и разигран фарс — игричка с помощта на Ашгар и неговите уйгури, които работят за ДОБ. Защо, по принцип имаше и такава възможност. Махмут и без това задаваше доста особени въпроси от време на време.