Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Защото китайците твърдят, че родината на моя народ е в Китай. Следователно трябвало да имам китайско презиме и да бъда китаец. А „ние“… това сме ние, уйгурите. Лично аз съм уйгур, родом от Синдзян. Всъщност уйгур съм наполовина, обаче това е подробност, която засяга само родителите ми. Истинското ми име си е Ашгар Махмут. А на изхода на метрото вас ви нарекоха полковник Смит. Очевидно имате военна подготовка. А други имена имате ли?

— Джон. Джон Смит се казвам и съм лекар и учен, който е и офицер. Но кажете ми, за Бога, какво е това уйгур?

Махмут отпи от халбата и се усмихна кисело.

— Ах, вие, американците. Какво да ви кажа? За света знаете толкова малко, и за човешката история също… дори и за своята собствена, нали? Чаровни, енергични, прагматични и… невежи. Това сте вие — янките. Разрешете ми да ви ограмотя.

Смит се усмихна и също отпи.

— Е, добре, слушам те. Целият съм слух, дето има една приказка. Не се обиждам от казаното.

— Много джентълменско от ваша страна, полковник — рече Махмут и при следващите думи в гласа му прозвуча неприкрита гордост: — Уйгурите са древна тюркска етническа група. Прадедите ни са живели в пустини, планини и степи — в източните части на Централна Азия. И това е било много отдавна — още преди вашия Христос. Във време оно, дето се казва, много, много години преди китайците да са събрали смелостта да излязат от източните речни долини и да се преселят. Ние сме далечни братовчеди на монголите и малко по-близки братовчеди на тюркските племена, на узбеки, киргизи, казахи. Някога сме имали огромни и силни държави — истински империи, както в днешно време жадувате да имате вие, американците.

Изправи се и драматично завъртя ръка над глава, сякаш държи извит ятаган.

— Воювали сме под мъдрото ръководство на Великия хан, с легендарния Тимур. Били сме господари на Кашгария и легендарния Път на коприната, за който с такъв ентусиазъм дърдори Марко Поло по време на визитата си при ханския правнук. Същият, който по онова време вече победоносно завладява Китай, като здравата натупва високомерните китайчета.

Махмут замълча, допи си бирата и след малко продължи с променен глас:

— Днес ние сме робите, дори по-лошо и от роби. Китайците ни принуждават да носим техни имена, да говорим техния език, да се държим както тях самите. Затварят ни училищата, забраняват ни да учим децата си на нашия език. Изпращат милиони да се заселват в нашите градове, да ни изместват от тях, да рушат нашите обичаи и традиции, прогонват ни от нашите стопанства и ферми, натикват ни в пустинята и в казахските степи. Всячески се опитват да ни унищожат като нация. Ние сме мюсюлмани, но ни пречат да свещенослужим, да се кланяме на Аллаха, рушат историческите ни джамии. Систематично задушават литературата и езика ни. Баща ми е китаец, успял да замае главата на майка ми с парите, положението и образованието си. Но сетне, когато тя отказала да загърби исляма, да отглежда и възпитава мен и сестра ми като китайци и да напусне Кашгария, за да се пресели с него в долината на Яндзъ, той ни изоставил.

— Сигурно ви е било тежко…

— Адски ужасно беше, да говоря истината — Махмут се изправи отново и се запъти към хладилника, откъдето извади още бира, но първо погледна Смит въпросително.

Американецът кимна и на масата Махмут донесе още две бири.

— А откъде ти е блестящото британско произношение?

— Изпратиха ме да уча в Англия. Дядо ми по майчина линия смяташе, че получил добро западно образование човек може да бъде много полезен на своя народ. Откакто се върнах, арестуват ли ме за пореден път, нашите много се притесняват.

— Значи в Лондон си учил?

— О, да. Отначало в частни училища, сетне завърших Лондонския икономически факултет… само че образованието ми тук е кажи-речи безполезно…

Махмут донесе още гореща храна от микровълновата печка, а Смит подхвърли:

— Подготвяли са бъдещи ръководители, веднъж щом се освободите. Затова си ценен кадър. Предполагам, че не си единственият изпратен да учи в чужбина?

— Разбира се, че не съм единственият. Няколко десетки хора, включително и сестра ми, са учили зад граница.

— Светът знае ли истината за вас — уйгурите? А в ООН наясно ли са?

Ашгар насипа още ядене в чинията си — вряла яхния от овнешки късчета, нарязани на ситно лук, чушки, моркови, домати, ряпа и различни силно ухаещи подправки. Смит последва примера му с охота. От друго затоплено блюдо си взеха пържен ориз с моркови и лук. В неголяма чинийка имаше тъмнокафяв сос, където Ашгар постоянно топеше овнешкото и отрязаните от затоплени хлебчета филийки.