Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Махмут крачеше леко, максимално безшумно. След малко стигнаха до дупка с наръбени краища в стената. Водачът пропълзя в нея и викна през рамо:

— Хайде, полковник, не се мотайте.

— Къде отиваме? — поколеба се Смит, но го последва в прохода.

— На безопасно място.

Озоваха се в неголяма стая, обзаведена с легла, столове, масички и лампиони. Тук бяха сами.

— Някъде във Френската концесия сме, нали? — попита Смит.

Сърцето му все още тупаше бързо от усилията, целият бе облян в пот.

Лицето на Махмут бе също потно, силно зачервено.

— Това е лунтан — отвърна той и извади кърпа, за да се избърше.

— Какво каза?

— Лунтан — европейски тип тухлени домове близнаци — строени са в края на XVIII век на групи, допрени един до друг — както се подреждат фигурите на доминото. А понякога — нарочно — помещенията са строени лабиринтоподобно, без определена симетрия или ред. Отвън никога няма да кажете къде свършва едното и започва другото. Оградните стени около тях са типично китайски — приемат нужната форма около постройките и са градени по стария китайски дворен принцип: по много къщи в двор — напълно затворено, т.е. оградено пространство, понякога свързано със съседното и по съседното с „пътеки“.

— Искаш да кажеш проход като този, през който влязохме?

— Именно, поне в този случай. Навремето европейците разбрали, че губят пари, ако държат китайците извън териториите на своите концесии. Така се родила идеята за лунтана, а в началото го давали под наем само на богати китайци. Сетне, в течение на години наред, жителите на Шанхай постепенно се нанасяли в лунтани. В наше време поне 40 на сто от местните все още живеят в тях. А тукашните — в днешните рамки на Френската концесия — са може би най-добре запазените. В някои случаи в един двор се заселва голям род или преселници от едно и също село.

В същия миг Смит чу особен шум и се извърна. На мястото на назъбената дупка плавно се наместваше фрагмент с абсолютно същата форма.

— От другата страна вече не се забелязва нищо — усмихна се Махмут.

Смит бе впечатлен.

— Добре измислено, по дяволите… какво е това място всъщност?

— Скривалище, полковник, обикновено скривалище — тайна квартира, както го наричат някои разузнавачи. Гладен ли сте?

— Цял вол мога да изям — закани се американецът.

— Жалко за онези раци, дето ви ги носех в стаята — усмихна се другият и отвори врата.

Влязоха в съседна стая с дълга маса, микровълнова печка и хладилник. Махмут посегна към него, но в следващата секунда ръката му замръзна във въздуха. Нейде наблизо забумтяха тежки стъпки, закънтяха мъжки гласове, обсъждайки нещо на висок глас. Изглежда, хората на ДОБ бяха попаднали по следите им и се намираха в съседно помещение.

— Не се безпокойте, полковник, няма да намерят дупката в стената — прошепна Махмут. — Ще свикнете с тези шумове. Намираме се на друго място, в лунтан, различен от онзи, където са те…

Прекъсна го шумът на силни удари по дървена врата и гневни гласове. Звукът обаче идваше отвън, а не от допиращото се помещение. Сега хората бяха извън сградите.

— Какво става…? — заекна Смит.

Здрави юмруци блъскаха по дъски, които бяха само на метри разстояние от двамата.

Махмут се засмя беззвучно и отвори хладилника.

— Сядайте на масата, полковник. Няма да ни намерят, бъдете уверен.

Стъпките и вбесените гласове бумтяха обезпокояващо, на Смит му се струваше, че стените всеки миг ще се разтворят и китайските агенти ще влязат. А домакинът извади съдове с храна и ги постави в микровълновата печка, сетне със заразително спокойствие се настани на масата и с още по-широк жест отново подкани американеца.

— Повярвайте ми, полковник, няма от какво да се безпокоите.

Междувременно храната се затопли, Махмут я поднесе, от хладилника извади две бири, от шкаф — чаши. Шумотевицата продължаваше и Смит все още нервничеше, макар че бе гладен като вълк. Седна срещу Махмут и погледна пивото — кафяво, нюкасълско, налято в типични британски халби.

— Хайде наздраве и на добър час — вдигна чаша Махмут и подмигна.

Забавляваше го безпокойството на Смит.

— Е, какво пък, наздраве — примири се американецът и отпи голяма глътка.

Махмут остави халбата, изтри пяната от мустаците.

— Повече доверие трябва да ни имате, полковник. Тази квартира е толкова безопасна, колкото и всяка друга, дето използва вашето ЦРУ.

— Какво означава множественото число? Кои сте вие! И защо имаш две имена? Едното китайско, а другото ми звучи направо непознато.