Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Как успяхте да научите за съдбата му?

— Както вече ви казах, повечето затворници са политически. Някои от тях са уйгури, а и наши активисти. Създадена е цяла система за разпространяване на информация в двете посоки — отвън и за навън. Така Тейър отдавна е осведомен за подготвяното споразумение за човешките права, знае за нашите антикитайски настроения, познава възможностите за препредаване на информация и затова им е разказал за себе си.

— Какво още знаете за него и твърденията му? — кимна Смит.

— Не много. Нашите разказват, че не общува много със странични хора, говори внимателно, избягва да обсъжда миналото си. Защото иначе може да си навлече големи неприятности. От малкото, което е споделил с наши хора, става ясно, че непрекъснато е бил местен от един в друг затвор — ту с повишени мерки за сигурност, ту с по-либерална дисциплина — в зависимост от борбите за власт в Пекин и идеологическите завои. Лично на мен ми се струва, че главната цел е била да го държат скрит и в изолация.

Напълно логично, при първа възможност трябва да стигне до ушите на Фред Клайн — каза си Смит. Ще докладва евентуално при излизането от Китай. То обаче бе в момента главният му проблем. Незнанието на езика силно му ограничава възможностите, без чужда помощ напускането на страната се свежда до обичайните строго официални канали за чужденци — международните летища, малкият брой пътнически кораби и още по-малкият брой движещи се по международни маршрути влакове. А него ДОБ го търси под дърво и камък, стопроцентово го дирят и онези тайнствени убийци, изпълнители на нечия поръчка, а това означава, че всички изходи ще бъдат стриктно контролирани.

Ашгар мислеше за друго.

— Мислите ли, че американското правителство ще направи нещо относно Дейвид Тейър?

— До голяма степен зависи от президента. Личното ми мнение е, че за момента няма да бъде направено нищо предвид наближаващото подписване на договора. Той ще предпочете да изчака документът да стане факт, сетне ще повдигне въпроса за Тейър пред китайското ръководство.

— А не е ли по-удачно да пусне информацията да изтече към вестниците? Така ще се създаде доста силен натиск на обществено мнение и медии спрямо Китай.

— Да, и това е възможност — потвърди Смит. — На вас точно това ви се иска, нали? Натиск — медиен и на световната общественост. Най-вече гласност.

— Разбира се. Ще излезем на светло, вниманието на целия свят ще се насочи към нас. Ами ако договорът не се подпише?

— Какво те кара да мислиш, че това е възможно?

— Чистата логика. На Мондрагон не му се налагаше да се промъква на онзи остров само заради Тейър, нали? Истинската причина е друга: трябвало е да ви предаде нещо, нали? А вие да го препредадете където е нужно. Него обаче го убиха, вие успяхте да се измъкнете, но пък веднага се върнахте отново в Шанхай. Това говори само едно: че онези убийци са се добрали до носеното от Мондрагон нещо, каквото и да е било то, и са го отнесли, а вие се връщате да го търсите отново. Цялата работа намирисва на голяма афера, а в контекста на договора току-виж загрубяла критично. В края на краищата той е най-важната задача на момента — в отношенията между САЩ и Китай, нали?

— Хм, да речем, че може и да имаш право… И ако наистина така стане, ако президентът се убеди, че договорът практически отива по дяволите, тогава, хм… възможно е да изпрати специализиран екип да изведе Тейър.

— Е, вие го казахте! Такава шумотевица ще настъпи в печата, чак пушек ще се вдигне. Разгневени американци и още по-разгневени китайци.

— Само че, ако не уведомя нашите хора за местонахождението на Тейър, просто нищо няма да се случи. И вашите изобщо няма да получат очакваната помощ. Дали е безопасно оттук да използвам клетъчен телефон?

— Струва ми се лоша идея. Досега от ДОБ сто на сто са инсталирали нужната електроника за прослушване на целия район. Тук клетъчните телефони се въдят толкова нарядко, че със сигурност ще засекат всеки разговор. И без това ви търсят навсякъде.

Смит се замисли.

— От обществен телефон обаче става, нали? Само да ме отведеш до такъв. Няма да говоря нищо, което да ни изложи на риск.

— Ако успея, вие предварителен план имате ли си?

— Седмият американски флот винаги по принцип се върти в близост с Китай. С други думи, ще трябва да ми помогнете — да ме отведете на крайбрежието, откъдето да ме изтеглят.

Ашгар го изгледа, стисна устни и се изправи без думи. Събра набързо мръсните чинии и ги отнесе на мивката. Джон се присъедини в разтребването на масата. След минута Махмут запита: