Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

И ако случаят е такъв, той просто е вече в капана и сега ще водят с него игра, за да научат максимално повече за намеренията и задачите му. Внезапно спря на място и се замисли дълбоко. След известно време стигна до заключението, че вероятно ще разиграват варианти с оказване на помощ, защото арестуването му би се превърнало в международен инцидент, особено ако не могат да докажат истинските му намерения. В същото време играят ли си на котка и мишка, той получава отсрочка във времето и сигурно ще му се отдадат различни възможности за контрадействия. Така или иначе поне ще има време да размисли още…

Петък, 15 септември

Оперативното управление на ДОБ бе настояло временно да ползва помещения на районната полиция на „Ханкоу Лу“ 210 недалеч от Бунд. Затова сега майор Пан Айту седеше зад бюро в тясна стая там и през очилата с рогови рамки смръщено се взираше в купче документи. В досието на обикновения уличен престъпник пред него (за чиито действия по-късно днес щеше да свидетелствува пред съда) нямаше нищо необичайно или извънредно, на което да отдадем ядовития му вид. Просто такава бе истинската му същност и физиономия насаме със себе си. Иначе си слагаше маската с благодушната усмивка и още по-благия тих глас. Тя му беше за пред хората и вървеше в тон с консервативните костюми и папийонките, така по-лесно хипнотизираше поредната си жертва. И външният му вид на дребничък, възпълен и закръглен човечец бе също дълбоко измамен — под дрехите се криеше звяр със стоманени мускули, добре обучен, трениран, можещ.

Сега бе в по-друго облекло — черна кожена тужурка, кафява риза военен тип, черни дънки — и приличаше на излязло от някаква модерна приказка страховито джудже. В същия миг на вратата се почука и посетителят влезе, без да изчаква покана от домакина. Беше началникът на Пан — генерал Чу Куайжун.

— Засякохте ли онзи американец? — попита Чу без предисловия.

— Да, но веднага го изпуснахме — с омерзение в гласа отвърна майорът. — Лошо проведена операция. Нужни са ни по-добре подготвени хора, генерале. Изпратих там няколко екипа — те взели, та завардили само главния вход, като сметнали, че той е чужденец, не познава града, не може да се ориентира и следователно е идиот. А обектът очевидно неколкократно е влизал и излизал от други места. Напълно естествено за обучен човек.

— Ама бил ли е в Шанхай преди или не? — почти избухна генералът. — В нашата документация това го няма.

— Сигурно е имал външна помощ — подхвърли Пан.

— Помощ ли? От нашите? Невъзможно!

— Този е единственият логичен отговор на случилото се — възрази майорът. — Вербували са някого, то е напълно вероятно. След като получихме разрешение да го задържим, онези тъпаци от наблюдението се досетили, че трябва да покрият всички входове и изходи, ама абсолютно всички. И въпреки това пак пропуснали връщането му в хотела. За щастие вътре имало преоблечен наш агент — той го засякъл.

Генералът въздъхна шумно и гневно. И за пореден път си каза, че бюджетът на дирекцията е прекалено малък, за да осигури добро обучение и точни умения за редовите агенти. Отпусна мощното си туловище на стола срещу бюрото и заприлича на наклонена напред голяма хищна птица. Плешивото теме блесна под твърдата луминесцентна светлина, дребните, потънали в орбитите очи се впериха в майора.

— Значи в крайна сметка пак го няма?

Майор Пан търпеливо описа развитието на събитията от мига на влизането на агентите му в хотелската стая на Смит, където заварили целия му багаж, гонитбата в метрото, по улиците и в лунтаните в района около Френската концесия.

Генерал Чу слушаше внимателно. Изчака Пан да довърши, помисли малко и изтърси в типичния си стил:

— Значи пак нямате никаква идея за какво е дошъл в Шанхай този предполагаем учен?

— Вижте, шефе, той наистина е учен. Смит е именно такъв, за какъвто се представя. Автентичен. Въпросът е още с какво друго се занимава и върши? И макар и да не знаем още защо точно е тук, някои отговори вече се оформят.

— Какви отговори?

— Поредица събития — поне по мое мнение — вече подсказват определени цели и направление — рече Пан и започна да отмята с пръсти: — Първо — изчезнал е един тип — Ейвъри Мондрагон, ние го водим на отчет при нас — той е добре известен американски китаист, работеше в Шанхай редица години за различни американски фирми и делови начинания. Приближени до него хора твърдят, че липсва още от сряда.