Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

След жените влязоха още двамина. Ашгар огледа Смит и коментира:

— Виждам, че отново сте в работни дрехи.

— Така е по-добре.

Високата хубавица заговори на отличен английски с подчертан американски акцент:

— Така ли е модно да се облича човек във Вашингтон днес?

Рече това и усмивката й стана още по-прелестна.

— Мода само за агенти на мисия — отвърна Смит, също широко усмихнат.

Единият от мъжете заговори на Ашгар. Смит се заслуша, езикът му заприлича на узбекски — беше го чувал в Афганистан, но може би се лъжеше.

Ашгар отговори, сетне преведе заради Смит.

— Токтуфан се чуди къде си държите оръжията. Рекох, че пистолетът е вероятно в ръката ви или на колана на гърба под пуловера, а ножът — някъде в единия от крачолите.

— Не е далеч от истината.

Ашгар се усмихна и продължи:

— Другият от нашите се казва Мирканмиля, а дамата, дето заговори на английски, е сестра ми Алани. Сега жените ще се опитат да ви променят физиономията, та дано заприличате на уйгур. Носят и дрехи. А ние ще се поразходим.

— Къде?

— Навън, да обсъдим плана за най-удачни действия от гледна точка място за среща, транспорт, а и нашия собствен външен вид. Оставяме ви в сръчните Аланини ръце.

И тримата се измъкнаха през дупката, стената отново се намести. Жените заговориха на уйгурски, но повече говореха другите две, чиито имена така и останаха неспоменати. След малко Алани посочи стол и рече:

— Седнете тук, полковник Смит, и ако обичате, свалете пуловера.

Джон изхлузи дрехата и остана по черна памучна фланелка.

— Доста сте се навлекли, нали? Трябва ли за всичко да ви насочвам, сякаш сте дете?

Американецът се смая, но в следващия миг избухна в гръмогласен смях, досещайки се, че тя вероятно имитира някоя от своите американски учителки. Забележително — майтапи се, а в същия миг си рискува живота заради него самия. Свали и фланелката и долови известен интерес в очите й.

— Вие с брат ви сте доста по-различни от другите.

Интересно, досега бе говорил на брат й на „ти“, а сега говореше на „вие“. Мислено се укори, Махмут се държеше вежливо и с уважение към него.

В същото време жените си шушукаха и крадешком поглеждаха голия до кръста американец. След малко си поделиха работата и се заеха с лицето му — започнаха да нанасят тъмна пудра.

— Защо да сме по-различни? Защото говорим английски ли? — отвърна Алани.

— Разбира се, но освен това сте образовани в чужбина, което само по себе си говори за определени намерения, за целенасоченост.

— Знаете ли, че баща ни е китаец?

— Да, разбрах. Но този факт, изглежда, не означава нещо много за вас с брат ви.

— Вярно, не означава, но пък ни дава известни преимущества над останалите уйгури. А в същото време е и бреме. Защото е налице опасността да станем предатели. Разбира се, не сме такива хора и всички го знаят, но все пак вероятността си остава факт.

Изведнъж другите две жени заспориха разпалено, като ръкомахаха и сочеха лицето му с тънките четчици. Алани ги прекъсна рязко. Двете млъкнаха, наведоха очи и отново се заеха с работата. Сестрата на Ашгар поклати глава загрижено и си погледна часовника.

— А какви са преимуществата? — попита Смит.

Алани се бе извърнала към двете отново спорещи тихичко помежду си гримьорки и, изглежда, не го чу. Смит повтори въпроса и тя отвърна:

— Майка ни е дъщеря на един от лидерите на независимо уйгурско правителство в изгнание в Казахстан. И това само по себе си ни поставя в специална категория сред уйгурите, които ни възприемат като по-важни хора. А дядо ни навремето направи всичко възможно, за да ни изпрати в чужбина да учим.

Сега отново се сопна на другите две, които вече работеха върху очите му и гневно почука с пръст по часовника.

— Е, по тази причина и поради факта, че баща ни е китаец, в Пекин разчитат, че сме по-гъвкави, по-полезни като лидери, склонни да убеждаваме нашите хора, че наистина са част от голям Китай. С други думи, да станем апологети на отказ от собственото си наследство и съгласие за асимилация. А по този начин получаваме привилегии, поне докато се преструваме, че следваме плановете на Пекин. На първо място практически получаваме прикритие, дават ни и документи за право на свободно движение и пребиваване за по-продължително време на китайска територия. Естествено, следят ни, пък ние внимаваме къде ходим и с кого се срещаме.

— Ашгар каза, че често го арестували.

Алани въздъхна и кимна утвърдително.