Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

В Арабско море

Гласът на адмирал Броуз проехтя съвсем ясно по високоговорителя в помещението на мостика.

— Дай координатите на „Императрицата“ в момента, капитане!

От мястото си пред широкия прозорец Джим Червенко отлично виждаше осветения силует на „Императрицата“ просто на две мили от носа на „Кроу“. Движеше се с максимална скорост по обляната в лунни лъчи морска повърхност, неотклонно по курс към Ормузкия проток, оттам Персийския залив и Басра, Ирак.

Кимна на Биенас, който обърна очи към навигатора. Младият офицер мигом подаде данните, Биенас ги прочете на адмирала.

— По нашите изчисления имате по-малко от 90 минути преди влизането в протока — откликна Броуз.

— И по нашите е така, сър — намеси се Червенко.

— Готови ли сте?

— Напълно, сър. Обектът е на две мили от носовия бакборд.

— Подводницата?

— Движи се в пакет с нас, със заредени торпедни отделения. Следва „Императрицата“, но отдясно и на половин миля, в отлична огнева позиция срещу „Кроу“.

— Вашите „Сийхоук“ екипирани ли са за борба с подводници?

— Тъй вярно, сър.

Адмиралът запази хладния делови тон, но въпросите, които не би задал и на абсолютно зелен младши офицер на първо плаване, камо ли на стар морски вълк като Червенко, издаваха напрежението, под което се намираше. Това си рече и Червенко, а Броуз сякаш прочете мислите му и подхвърли:

— Извинявай, капитане, ситуацията е повече от гадна.

— Не помня по-гадна, сър.

— Бойният ви план?

— Маневрираме към „Императрицата“, сигнализираме да спре, прехвърляме абордиращ екип, държим я между нас и подводницата, принуждавайки последната да мине откъм нашата страна, където я чакат хеликоптерите. Иначе според обстоятелствата — както се променят те.

— Добре, капитане — тук Броуз направи пауза. — … ще получите заповед за абордиране до час. „Шилох“ ще бъде при вас най-рано до три часа, плюс-минус някоя и друга минута. Ще се опитам да ви изпратя и въздушна помощ, но ми е трудно с времето. Дръжте се колкото можете…

Отново пауза, след малко сърдечно добави:

— …е, и късмет!

Връзката прекъсна, Червенко погледна часовника над командния пулт и отново насочи нощния бинокъл към „Императрицата“. Нощта си бе все така лунна, морето спокойно, повърхността му — в палаво разиграни светлосенки. Капитанското лице бе леко смръщено, наум вече броеше обратно.

Дацзу

Нощта бе тежка. Въздухът сякаш притискаше Джон към земята, докато упорито напредваше по потъналите в тъмни сенки скали на гигантската каменна грамада, метър по метър, колкото може по-безшумно и все по-нагоре. За щастие имаше си специални обувки за целта, нощният бинокъл му помагаше в подбора на пътя сред цепнатини, издълбани от водата столетни улеи и ръбове. Понякога нямаше друг избор, освен да прескача по-дълбоките цепнатини или да се катери по скалния скат. Друг път му помагаха случайни издатини или прорасло в камъка, жилаво като въже дръвче.

— Губим си времето, Ли — рече гласът на Фен Дун изведнъж.

Дойде от толкова близо, че Джон потръпна и погледна нагоре, очаквайки там да се появи гадната мутра и черното автоматно дуло.

— Мъжът ти е покойник. Охраната — също. Ти патрони нямаш, нали? Твоето приятелче там горе сред дърветата е сам и много скоро ще го докара до твоето положение. Кой ще ме спре, кажи ми? Сега ти е шансът, сега. Даваш декларацията, аз си отивам, ти се спасяваш където си знаеш.

Куони се изсмя презрително, горчиво.

— И къде ще отида? Какво ще правя без пари? Как ще изведа децата си от Китай? По-добре да взема да изгоря декларацията. Така и ще направя! Ако тутакси не се разкараш…

Гласът й продължаваше да реди подобни закани. Джон се закатери още по-настървено нагоре. Трябваше да се изкачи на по-високо място от Фен.

Междувременно китаецът се изкикоти:

— Съжалявам, госпожо Ли, много съжалявам. Само американците искат декларацията непокътната. Аз ще се задоволя и с пепелта. Хайде, моля ти се, запали я. Ама давай де! Иначе ще дойда да ти я взема и сам ще й драсна кибрита. Обаче това няма да ти помогне да се чупиш от Китай, нали?

Това полупризнание сепна Ли Куони и внезапно тя се досети, тогава спонтанно избухна:

— Вей Гаофан! Той стои зад тази история, нали! Благодетелят на баща ми! И на мъжа ми също! Той иска документът да бъде унищожен, само той. Ти всъщност за него работиш, за кого другиго!

— Единственият ти шанс съм аз, на мен трябва да се довериш — нагло отвърна Фен. — Иначе си знаеш съдбата…