Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

След мъничко към двамата американци се присъедини Ли Куони с декларацията в едната ръка и загасената запалка в другата. Ситуацията изглеждаше повече от критична. Изведнъж Ранди побутна Смит с ръка:

— Гледай, Джон…

Някъде иззад редицата войници се появи офицер. Направиха му място да мине и той закрачи по поляната към тримата.

— Ето, за това са изчаквали — рече Смит тихо.

— Капитан от пехотата според пагоните — обади се Ранди.

Изражението на офицерското лице бе строго, поведението му авторитарно. По средата на пътя хвърли бърз поглед вдясно, където бе паднал трупът на Фен Дун, облян в доста кръв. По лицето му се изписа несигурност и той забави крачка. В същото време откъм скалите, откъдето бе паднал убитият Фен, се появи още една фигура — сравнително дребна, възпълна, в същата униформа, само че малко по-различна, и се запъти към капитана.

— Този е майор, но носи и отличителните знаци на ДОБ — вътрешна сигурност и контраразузнаване — рече Ранди.

— Браво. Това е китайското КГБ — криво се усмихна Смит.

Майор Пан бе наблюдавал първото действие на драмата край Спящия Буда иззад голямата статуя на свиреп дракон, стоящ пред Пещерата на Просветлението. Сетне с развитието на следващите действия последователно бе сменявал скривалищата си няколко пъти, за да следи играта на участниците най-внимателно.

С нощен бинокъл най-грижливо бе наблюдавал и изучавал уйгурите. Бе проследил кратките сражения и престрелката между тях и Фен Дун с неговите гангстери, сред които и няколко войници. Това му бе казало много неща. Дрехи, оръжие, снаряжение, лица и поведение на партизаните — тепърва щеше да има храна за доста размишления, пък и немалко работа. Дисциплинирани, добре обучени, с калашници. По лицето му се бе изписала доволна усмивка. Още преди това бе стигнал до правилното заключение: полковник Смит действа с помощта на неизвестна му (на майора) досега шанхайска клетка на уйгурската съпротива. И ето ги тук същите хора, изправени срещу хлъзгавия Фен Дун, който междувременно ликвидира Юй Юнфу и богатия американски магнат Макдърмид, за да се добере до митническата декларация на „Императрицата“. Значи и Смит е някъде наблизо, просто няма начин да не е така.

Силно го бе възхитила изобретателността на Ли Куони. Но се налагаше Вей Гаофан да бъде неутрализиран окончателно, в такъв дух бяха дадените му от Бухала нареждания. Значи личната му намеса все пак бе необходима, макар и по едно време да бе решил да се оттегли. А появата на пехотното отделение незабавно потвърди правилността на последното му решение. Сега стоеше пред капитана, който колебливо оглеждаше знаците на ДОБ и пагоните с майорския чин. Изчака няколко секунди, изгледа високия офицер от главата до петите и рече:

— Аз съм майор Пан Айту, капитане. Мисля, че сте чували за мен?

Другият извика на помощ офицерското си самочувствие и изпълнен с достойнство, рече:

— Капитан Чан Ду. Да, чувал съм за вас.

— Значи да не губим време с излишни церемонии. Мисля, че изпълнявате преки заповеди на командир, който е личен приятел на Вей Гаофан. На вас неофициално са ви наредили да помогнете на Фен Дун, който, както виждам, е мъртъв. От военно юридическа и всякаква друга гледна точка е напълно незаконно този човек да командва ваши подчинени, само че е станало именно така и в краен резултат има убити и ранени китайски войници. Разбирате ли ме?

Капитанът пребледня като платно и все пак се опита да възрази:

— Нямам право да обсъждам дадените ми заповеди.

— О, така ли? Тук наоколо в гората има още доста китайски войници, само че те се намират под моите заповеди. В същото време в себе си нося писмени нареждания да разследвам и при необходимост да се намесвам в дейността на същия Фен Дун, понастоящем покойник. И за да не бъда голословен, ето ги и тях.

И Пан му подаде подписаните от Бухала документи.

Капитанът зачете бавно, сякаш се надяваше хартията някак си да изчезне от ръцете му. Текстът високопарно, но недвусмислено изясняваше, че майор Пан действа в качеството си на служител от вътрешната сигурност и контраразузнаването под преките заповеди на члена на Постоянния комитет, който ресорно отговаря за тези държавни институции и тяхната дейност. Капитанът съзнаваше, че е особено уязвим и най-обикновен офицер от пехотата, действащ по нареждане на личен приятел на член на същия Постоянен комитет, който обаче не отговаряше за военните.

И под напрегнатите погледи на Джон, Ранди и Ли Куони капитанът дочете документите, върна ги на Пан, отстъпи крачка назад и отдаде чест.