Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Май майорът спечели — рече тихо Джон.

Ли Куони щракна запалката.

— Избирайте — давам ви документа срещу незабавно политическо убежище в САЩ за мен и децата ми, иначе го изгарям!

— Без двата милиона?

Ли Куони сви рамене.

— Съпругът ми ги искаше най-вече. Аз съм актриса, при това достатъчно добра и известна в САЩ. Сама ще си спечеля милионите.

— Дадено! — рече Джон и грабна документа и запалката, за да не би случайно в последния миг тя да промени решението си.

В същия миг майорът закрачи към тях и след секунди се представи на английски, любезно усмихнат.

— Аз съм майор Пан Айту. Приятно ми е най-сетне да се запозная с вас, полковник Смит. Много бе забавно да разследвам действията ви на наша територия. За съжаление с време не разполагаме. Дайте ми митническата декларация.

— О, не! — обади се Ранди, дръпна запалката от пръстите на Джон и я запали. — Не зная защо ви е, но…

— Почакай — спря я Джон. — И без това няма време да я изпращаме във Вашингтон, а оттам президентът да я препраща в Чжуннанхай. Нека чуем какво има да ни каже колегата.

Майор Пан примига и посочи с ръка към оттеглящите се войници.

— Сега и те са на мое разположение. Между впрочем, знаете ли, че капитан Чан е взел двама пленници? Докладваха ми, че единият е американски капитан, другият — възрастен мъж, и двамата избягали от местния полеви затвор. Гарантирам на тях, на вас и на двете дами тук, както и на децата на мадам Ли, спешно прехвърляне в САЩ. В създалата се противопоставеност ние с вас сме на една и съща страна, г-н полковник.

— А защо ще помагате на Ли Куони? — попита Ранди.

— Да речем, че се възхищавам от интелигентността, находчивостта и артистичността на дамата. Трябва да призная още, че присъствието й тук е допълнително усложнение, от което предпочитам да се отърва. Едно условие: случилото се по никакъв начин не бива да става публично достояние. Нито във вашата страна, нито в нашата. Обаче губим време, успешният завършек на тази история може и да ни се изплъзне…

Джон се замисли. Майорът видимо няма за цел да унищожава декларацията, защото иначе какво толкова му пречи? И какво ще спечели Китай? Освен ако някой някъде наистина желае американците да се качат на борда на „Императрицата“… Бързо трябваше да се вземе решение и кой друг да го направи, освен той самият? САЩ няма да загубят нищо, по-скоро ще спечелят.

И зададе критичния въпрос:

— Имате ли възможност да спрете вашия товарен кораб, преди да е станало прекалено късно, майор Пан?

— Има такава възможност, да.

Тогава Джон му подаде декларацията.

Майорът се обърна кръгом, махна им с ръка да го последват и затича по поляната към пътека между дърветата. Тримата хукнаха след него и скоро излязоха на друга поляна, където стоеше хеликоптер със загасени двигатели. Още в движение Пан извади уоки-токи и заговори в него. Мигом моторите изреваха и витлата се завъртяха.

В Арабско море

Луната бе в зенит и необичайно светла, когато „Кроу“ увеличи скоростта и започна да скъсява дистанцията между себе си и „Императрицата“. Китайският кораб се движеше с най-голямата си възможна мощност, а Ормузкият проток вече се виждаше на хоризонта. Абордажният екип стоеше на палубата в нестройна верига, въоръжен, готов за спускане на лодките и незабавни действия.

В комуникационния център капитан Биенас крачеше неспокойно напред-назад и постоянно поглеждаше към тримата оператори — радиста, радарния и сонарния. В един момент се загледа в радарния екран, а в същото време се обади Хейстингс от сонара:

— Подводницата се движи!

— С каква скорост? — задъхано запита Биенас.

— Мисля, че с максималната, сър.

— Към „Императрицата“ ли се насочва?

— В известен смисъл, да.

— Какво, по дяволите, означава „в известен смисъл“, Хейстингс?

— Струва ми се, че се движи право към нея, сър, но всъщност това е приближаваща я към нас маневра.

— Да ни влязат отзад и отляво — готови за торпилиране, а?

— Може би да, сър.

— Тогава кажи го направо, престани да усукваш, дявол те взел!

Настъпи тежка, неудобна тишина. След малко Хейстингс рече сухо, строго официално:

— Извинете, сър, не съм компетентен да определям къде отива подводницата. Мога да докладвам само скоростта и курса й.

Лицето на Биенас пламна.

— Извинявай, Хейстингс, мисля, че съм се поизнервил.

— Няма проблем, сър, всички сме така — сега операторът говореше по-меко, видимо бе приел извинението.