Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

С мъка изправи масивно тяло, олюля се на кривите си тънки за едрия труп крака и закрачи към вратата. За миг се спря на прага с гръб към залата и почака. Никой не го последва.

Генералният секретар въздъхна.

— Утре ще поставя въпроса на гласуване и в ЦК, и в Политбюро. Всички постове ще ти бъдат отнети, Гаофан, привилегиите и наградите — също. И от партията ще те изключим.

— Освен ако не решиш да постъпиш както Ли Аожун нареди на зетя си. Само че трябва да действаш бързо — обади се Ню.

— Да, помисли и за семейството си — с хладен глас добави генералният секретар.

Вей остана още малко на прага с наведена глава, безгласен. Сетне кимна и излезе.

Понеделник, 18 септември

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Четири часа след като на борда на „Императрицата“ бяха намерени забранените химикали, Чарлс Аурей се обади на вицепрезидента Ериксън, за да го покани на среща с президента. Сетне нареди да подготвят президентския самолет за полет до Западното крайбрежие. Малко по-късно му се обади завърналият се в резиденцията си на „Кънектикът Авеню“ посланик Ю. Обмениха информация, а после слезе в ситуационния център, където президентът Кастила разговаряше по телефона със съпругата си.

— Прекалено леко завърши цялата история, Каси — тъкмо казваше Кастила, когато Аурей почука и открехна вратата. — Ще успееш, нали, миличка? Жалко, че ще трябва да отложиш вечерята в Оахака, но пък… о, да, да, зная, че и ти с нетърпение очакваш голямото събитие, нали? Както и аз, ужасно се вълнувам. Децата ли? Чудесно, чудесно, да. Значи всички ще се съберем…

Постави слушалката на вилката и махна с ръка на Аурей да влезе.

— Е, казвай, Чарли, какво ново? — подкани го след няколко секунди Кастила.

— Обади се посланик Ю с обилна информация. Най-важното — искаше да ви благодари и да предаде лично послание от Ню Цзянсин — Бухала.

— Добре, добре. Е, и какво е то?

— Ню изпраща поздрави и изразява надежда здравето ви да е все така крепко.

Президентът прихна, сетне се заля в буен смях, чак се просълзи.

Аурей се озадачи, изчака малко, сетне заразен от изписаната по лицето на Кастила веселба, се усмихна. Повтори си посланието наум, сега го усети и откъм другата му — иносказателна — страна. Тогава и той се разсмя.

— Боже мой, тези китайци! — бършеше сълзите си Кастила.

— Чудесно казано — клатеше глава Аурей.

— Точно това ми беше нужно, нали? Крепко здраве, а! Виж, Чарли, погледнато откъм неговата страна, това си е направо вот на доверие.

— И надежда за бъдещето.

— О, да. Сега смята, че ме е приобщил и се надява да не му се налага да прави нови опити в бъдеще. Това е, Чарли, неговото послание.

— Е, сър, смятам, че можем да кажем същото и за него, нали?

— Вярно — Кастила отново стана сериозен, съзнанието му превключи на поредната задача. — Знаеш, че министерството на правосъдието подготвя аргументация за подвеждане на Джаспър Кот под отговорност, нали? Доста голям скандал ще се получи. За съжаление.

— Да, но няма начин да го прикриваме.

— Не, Чарли. Няма да е правилно. Вицепрезидентът ще дойде ли?

Сега въздъхна и лицето му се натъжи — оставаше последната, доста неприятна задача.

— Вече е тук — чу се глас откъм вратата и на прага застана усмихнат самият Брандън Ериксън.

Зад него дежурният офицер в униформа затвори вратата. Както винаги Ериксън бе в отлично настроение, черната му коса блестеше, изрядно сресана, двуредният костюм с жилетката стоеше като излян на стройното, атлетично тяло. Излъчваше обичайната си харизма и енергия.

— Моите поздравления, господин президент. Направихте прекрасна демонстрация на държавнически подход.

— Благодаря, Брандън. За малко да се провалим.

Вицепрезидентът зае обичайното си място на конферентната маса — отдясно на президента и срещу Аурей, на когото кимна учтиво.

— Няма да ви питам за тънките подробности по операцията, сър, но безсъмнено в тайните служби има един или двама, може би и повече герои, чиито имена ще си останат в анонимност, невъзпети, така да се изразя.

— Има такова нещо — съгласи се Кастила. — Освен това получихме огромна помощ и в самия Китай особено от страна на изключително високопоставен политик. Помощта и сътрудничеството му ми дават доста надежди относно бъдещите ни отношения с тази държава.

Ериксън се усмихна.

— Смятам, че скромничите, господин президент.

Сам Кастила премълча.

Ериксън примига и се огледа. Помещението бе потънало в обичайната си дълбока тишина — изолирано от околния свят, обеззвучено, обезшумено, без прозорци, постоянно проверявано за скрити подслушвателни устройства и камери.