Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Добри новини. Случаят е приключен. Капитанът на „Чжоу Енлай“ докладва, че на борда на „Императрицата“ са се качили едновременно екипи на нашата подводница и на американската фрегата „Джон Кроу“. Открили многотонен контрабанден товар — химикали — и го унищожили. Командният състав на товарния кораб е задържан, самият съд се връща в Шанхай, ескортиран от американската фрегата.

Около масата се понесе сдържано одобрителен шепот. Вей Гаофан побърза да се обади:

— Разминало се е на косъм, но бива ли да позволяваме американски боен кораб да ескортира китайски съд?

— Предполагам — благо рече генералният секретар, — че за това е настоявал капитанът на фрегатата. При създалите се обстоятелства трудно бихме могли да протестираме.

Зад очилата със силни диоптри зениците на партийния шеф бяха като връхчетата на две черни топлийки, впити в лицето на седналия в края на масата генерал Чу Куайжун.

— Как е могло да се случи това, генерал Чу? — ледено запита той. — Нелегална операция на наши граждани от такъв калибър — направо невъобразима потенциална заплаха за държавата, и то под самия ни нос?

— Струва ми се — намеси се Ню Цзянсин, — че на този въпрос съм длъжен да отговоря аз…

Вей Гаофан се намеси гневно:

— Никой от нас не е длъжен да дава обяснения за провалите на онези, които отговарят за действителните операции!

Ню не си направи труда да погледне към Вей, а се обърна към малкия форум в залата.

— Нашият колега Вей, изглежда, желае да прехвърли вината надолу — към по-слабите в йерархията.

— Няма да търпя… — гневно викна Гаофан, но генералният секретар го прекъсна:

— Значи има нещо, което не знаем. Ако е така, Цзянсин, дай нужното обяснение.

— Така е — започна Бухала. — Ето и най-простото обяснение: противоборство на няколко различни фактора — слаб бизнесмен, неизбежно породената от свободния пазар алчност, заговор на няколко западни корпорации и корумпираната арогантност на член на настоящия комитет.

При завършека на изречението му в помещението настъпи гробовна тишина, по лицата на повечето присъстващи се изписа изненада и шок. След половин минута обаче отвсякъде заваляха въпроси към Ню — протестни, гневни, удивени.

Почервенял от ярост, с разкривено в зла кучеподобна гримаса лице, Вей Гаофан викна:

— Тези думи са равностойни на предателство! Настоявам Цзянсин да бъде бламиран!

— Точно кого от нас клеветите, уважаеми другарю? — високо запита Шъ Цзинню.

— Това е нечувано! Неприемливо! — обади се един от най-младите членове на комитета.

— Може би Ню може да подкрепи обвиненията си с доказателства — тихо рече генералният секретар.

Залата отново притихна. Нечий глас се обади вяло:

— Просто не мога да повярвам…

— Ще повярвате, ще повярвате — тихо, но заканително рече генерал Чу и облиза устни.

Ню стана и закрачи към вратата. Отвори я и кимна на някого. След секунди влезе майор Пан, все още облечен във военна униформа. Ню го отведе до масата и тихо нареди:

— Е, майоре, докладвайте за разследването си, ако обичате.

Спокойно, с напълно лишен от емоции глас Пан изреди цялата фактология около контрабандната операция, изяснявайки ролята на всеки участник хронологично, чак до Юй Юнфу, Ли Аожун и Вей Гаофан. Описа и финалните събития — предаването на последната автентична декларация от Смит на него самия, незабавно изпратена по факс на Постоянния комитет.

Разкривеното Гаофаново лице пребледня, но той все пак успя да изръмжи:

— Само че всички споменати от този човек хора са мъртви. Преди час ми докладваха и за трагичната кончина на Ли Аожун. Значи жив оставам само аз и най-категорично отричам…

Пан извърна безизразно лице към него и възрази:

— Не всички са мъртви. Убити са бащата и съпругът на Ли Куони, но тя е жива. Има оцелели и сред хората на Фен Дун. Пехотният капитан е жив и здрав, както и вашият приятел — генералът, — който пък го е изпратил да помогне на Дун да вземе декларацията. От всички съм взел писмени показания.

За секунда Вей замръзна, чертите му сякаш се размазаха. Сетне се стегна, издал челюст напред.

— Ню Цзянсин ги е принудил да лъжат!

— О, не, не — замислено заяви генералният секретар и се вгледа в лицето на Гаофан, като че го виждаше за пръв път. — Тук има само един лъжец.

Пребледнялото лице на Вей внезапно се наля с кръв и той заприказва в скоропоговорка, обръщайки се към присъстващите:

— Ню Цзянсин и генералният секретар се опитват да разрушат Китай. Делата на Юй Юнфу са само един пример за пораженията, които те нанасят на Народната република. Аз се опитах да демонстрирам пред вас, а чрез вас и пред партията, как те всъщност израждат нашата велика революция, делото и каузата на нашите бащи! На Мао Цзедун, на Чжоу Енлай и Дън Сяопин! Напускам залата в знак на протест и призовавам всички, които разбират за какво става дума, да излязат с мен. Ще видим партията кого ще подкрепи!