Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

В далечния край на поляната стояха осмина във военна униформа, развърнати във верига току пред дърветата, с насочени към тях автомати. Закъснели бяха да помогнат на Фен, но не и да им объркат плановете.

Понеделник, 18 септември

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Очите на всички присъстващи в подземния ситуационен център бяха насочени към седналия на централното място на масата президент. Той пък гледаше часовника.

— Един час, сър — обади се Броуз.

— По-малко — поправи го военният министър Стантън.

— Не можем да чакаме повече — намеси се вицепрезидентът Ериксън.

Кастила обърна очи към Ериксън.

— Готови ли са на „Кроу“?

— Вече повече от половин час — отговори вместо него Броуз.

Президентът кимна, замисли се и отново кимна, а погледът му пак се закова в часовника. Изведнъж лицето му се втвърди:

— Дай заповедта!

Изпълнителският екип се задвижи като добре смазан механизъм. Хората около картите и техниката се раздвижиха. Броуз вдигна слушалката и започна да говори.

Вторник, 19 септември

Дацзу

Ашгар рече нещо бързо, приглушено, двайсетте му бойци се раздвижиха светкавично, заемайки позиция в нова конфигурация срещу войниците. Сега двете групи стояха мълчаливо една срещу друга, с насочени оръжия и пръсти на спусъците. Войниците можеха да се възползват от няколкото секунди, но не го направиха.

— Ние сме два пъти повече от тях, че и отгоре, но не смея да ги нападна — тихо призна Ашгар на Джон. — Не се знае дали нямат още скрити наблизо хора. Иначе всеки наш куршум, улучил военен от НОА, ще донесе на уйгурите драконовски мерки и нови репресии. Не си заслужава жертвата. Съжалявам, Джон.

— Напълно разбирам — отвърна Смит и наведе глава.

Нещата направо отиваха по дяволите.

— Ако не се появят още, мога да ти обещая да те отведем до скривалището, а оттам ще те поеме другата ни група и заедно с Тейър ще ви прехвърлят до границата.

— Благодаря и за това. Но защо не реагират? Страхуват ли се или що?

Китайците стояха като статуи. Уязвими бяха, това се подразбираше от само себе си. Но защо не реагират по някакъв начин? Може би изчакват помощ?

— Мисля, че чакат подкрепления — отвърна Ашгар.

В същия миг откъм горичката се появи тичаща фигура. Беше Ранди и след секунди бе вече при тях. Този път косата й бе боядисана черна, лицето й омазано, сгърчено в горчива гримаса, очите й — насочени към китайските войници.

— Кажи с какво мога да помогна?

— Ех, Ранди, Ранди! Откъде, по дяволите, се появи тук? — опита се да я укори Смит, но съзнаваше, че за препирни време няма.

— С покойния Макдърмид дойдох, гадната му душица в ада дано да се пържи. Беше си поискал преводачка.

— За наш късмет, а и на Ли Куони. Ти от началото ли си в публиката?

Тя кимна.

— Да, и аз се въртях из горички и храсталаци. След онази пукотевица зърнах Фен да се приближава към семейството и просто се опитах да го задържа.

— Длъжник съм ти — рече Джон.

— Я не се прави на дръж ми шапката — скастри го тя. — На теб ти е нужен онзи документ, дето е в жената… нали?

— Същия — потвърди Джон и набързо обясни основните моменти плюс взривоопасната ситуация в Арабско море. — Автор на играта е Макдърмид с помощта на съпруга, който лежи мъртъв ей там. По някакъв начин в тяхната операция мощно е замесен и висш китайски политик. Бог само знае какво ще се случи сега… но зная, че няма да е на добро. Не и за мира… не и за бъдещето… не и за света. Съжалявам, че се замеси в тази работа, Ранди. А нашият приятел Ашгар е прав — не може да рискува бъдещето на своя народ. Пък вече няма и време да променяме каквото и да било.

Сега се обърна към Махмут и рече настоятелно:

— Ти с твоите бойци се измъквайте, докато може. Ако изобщо се получи, разбира се…

— Вие няма ли да дойдете?

— Това само ще усложни твоето положение, Ашгар. Нас така или иначе ни защитава единствената свръхсила в света, нали сме й поданици… но не и уйгурите.

Потупа го по гърба, както бе виждал да правят неговите бойци, и добави:

— Вземи и двата милиона. Ти ще ги употребиш по-точно, отколкото Ли Куони, китайското правителство или ние самите.

Ашгар наведе глава.

— Съжалявам, че така се получи. Лоши съвпадения, отново и отново… Но все има надежда един ден да поработим заедно отново и по-сполучливо, а?

В следващата секунда даде сигнал и бойците му се измъкнаха като духове — за секунда и нещо потънаха в гората и повече не се видяха. Китайците не реагираха на изтеглянето на уйгурите, изобщо не помръднаха.