Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Отново тръгнаха във верига и не след дълго наближиха поляна. Тук спряха и огледаха обстановката. Откритият терен завършваше със скала, надвиснала над част от релефите. Оттук се откриваше добра гледка към цялата долина, както и към склоновете и пътеката пред Спящия Буда.

— Мисля си, че Ли Куони е видяла всичко — каза Джон.

Ашгар само кимна и въздъхна.

Отдясно автоматът отново зачатка, този път съвсем къс откос. Сега забелязаха откъде се стреля — огънят идваше от извисяваща се камениста грамада, нарязаните й скалисти зъбери стърчаха над дърветата. Бе на около 50 метра от ръба на надвисналата над долината скала.

На откоса отвърна единичен пистолетен изстрел от горичка, недалеч от ръба и точно пред мястото, където бяха залегнали Джон и уйгурите.

— Я виж — посочи Ашгар.

Нов кратък откос поръси паднало дърво на камениста тераса ниско долу сред релефите. Зад него безсъмнено се криеше някой. Изведнъж тих, хипнотичен глас рече на английски:

— В капан си, госпожо Ли, и от него измъкване няма. Твоите наемници очистиха повече от хората ми, но — за твое нещастие — не успяха мен да ликвидират.

Беше противният глас на Фен Дун, глас, който Смит се бе надявал никога повече да не чува. Отвърна Ли Куони, а тя говореше нежно и музикално, сякаш приветстваше гост в елегантния си шанхайски дом.

— И аз не успях да си получа парите. Те видимо са в теб, което пък ме кара да се чудя защо досега не си се измъкнал с тях?

— Защото и на мен ми трябва декларацията, госпожо, затова. Усещам, че патрони повече нямаш, нали? И така, и така трябваше вече да си мъртва, ако не беше твоят приятел там сред дърветата. Кой е той? Защо ли не се досещам?

— Защо говорят английски? — прошепна Ашгар.

— Дявол знае — отвърна Джон. — Сигурно Фен има още скрити на друго място хора и предпочита да не разбират за какво точно става дума.

— Ти още за много неща не се досещаш, Фен — кръшно се изсмя актрисата.

Тогава край нея заговори мъжки глас:

— Ти трябваше да си я пазиш декларацията, Фен, докато все още беше в тебе. Тогава тези неща нямаше да се случат. Никой нямаше да пострада.

— А, така ли? Много ми е приятно да те чуя отново, шефе. Глупаво бе да си мисля, че ще вземеш да се самоубиеш, дори и заради семейството. А то жена ти те спаси, нали? Грешката е моя. И без това си знаех кой е истинският мъж във вашата къща.

— Винаги дрънкаш ненужно, Фен — обади се Ли Куони. — Твърдиш, че декларацията ти трябвала, на нас пък са ни нужни парите.

— О, все така делова, а, госпожо? Добре, същата сделка: декларацията за двата милиона долара на Макдърмид.

— Готово.

— Значи се разбираме. Жената пак говори вместо теб, а, шефе! Е, добре де, то всички не можем да бъдем мъже, ха-ха.

Зад дървото се чу боричкане и Юй Юнфу се изправи в цял ръст със силно зачервено лице.

— Не се знае кой е по мъж от нас два…

Думите му секнаха, автоматен откос го разпра на две — от гърлото до слабините, бликнаха мощни фонтани кръв. От горичката някой стреля отново и почти заглуши болезнения вик на Ли Куони.

В отговор се чуха само две думи:

— Така било значи…

Бе гласът на Фен, видимо незасегнат от огъня, тонът обаче вече не бе предишният предизвикателно-самохвален:

— … виж, Ли, знаеш ми условията. Моите условия. Твоят приятел в онази гора скоро ще изпука и последната пачка, докато аз имам още доста пълнители. За теб пари няма да има. Предлагам ти живота срещу документа. Дай го и си върви по живо, по здраво.

Джон трескаво зашепна, надигайки се:

— Прикривай ме, човече. И не стреляйте, докато не викна или усетиш, че просто друг изход няма.

— Къде си тръгнал? — сопна се Ашгар.

— Ще обходя скалите и ще пипна Фен отзад.

— По-добре да го нападнем веднага — директно. Ние сме поне 20 души…

— Няма да го докопаме в онези зъбери. Виж, има прекрасна позиция, тежкокалибрено оръжие, достатъчно патрони. Ами ако извади още изненади? Оръжия, подкрепления — други войници. Времето ми изтича, Ашгар, помисли: изпадне ли Куони в паника, подплашим ли я, може да унищожи декларацията. Залогът е огромен…

И преди Ашгар да е реагирал, Джон грабна своя МР5К и се измъкна назад към скалите. Сърцето му биеше лудо. Двойна бе причината да се опита да неутрализира Фен. При последния изстрел от горичката стрелецът се бе подал достатъчно, за да го види Смит с бинокъла: беше Ранди Ръсел. Ранди, моля ти се!

И идея си нямаше откъде се е взела, иначе Фен бе абсолютно прав. Скоро ще си изпука патроните, с тях и шанса. А нападнат ли уйгурите, тя мигом попада под кръстосан огън.