Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

На мостика Биенас докладва, кимайки към светлините на движещата се отпред „Императрица“.

— Увеличават скоростта. Скоро ще качат до максималната — 15 възела.

— Подводницата?

— Според сонарите торпедните зареждат.

— Ще нападат, а?

— Мисля, че още не, сър.

— Хм, няма да закъснеят… обяви бойна тревога, Франк.

Биенас кимна на дежурния при интеркома. Младият офицер се наведе към микрофоните:

— Бойна тревога! Всички екипи по местата! Бойна…

Дацзу

Ашгар яростно зашепна вляво и вдясно, възпирайки уйгурите от стрелба по Фен Дун и хората му, някои от които носеха китайски армейски униформи.

Смит бе зяпнал, изненадан и смутен от присъствието на войници, а Ашгар го стисна за лакътя.

— Какво правиш, Джон? Фен Дун ще се измъкне и с декларацията, и с парите!

Смит огорчено поклати глава, ядосан на себе си, че не бе анализирал възможностите достатъчно трезво. Но пък какво толкова? Нима Макдърмид или Фен Дун бяха на свой ред предвидили всички неизвестни в уравнението? Не, отговори си сам и това го поуспокои.

— Съмнявам се — отвърна на уйгура. — Тук има някакъв трик. Иначе не може да бъде.

Ашгар направи гримаса.

— Какъв трик виждаш? Какъв? Фен и онези с него избиха всички и сега ще се изтеглят с шибаната ти декларация, барабар и с двата милиона долара.

Джон упорито продължаваше да клати глава.

— Няма, Ашгар, ще видиш. Кажи на бойците да са готови за всичко. Нека изчакаме. Има неизвестни величини, интуицията няма да ме подведе.

Долу, в краката на гигантския Буда, Фен приклекна пред куфарчето, докато мъжете му застанаха в кръгова отбрана с напрегнати лица и насочени във всички посоки дула. Дун взе куфарчето в ръце, внимателно го завъртя и изведнъж се разсмя. Рече нещо на китайски и хората му също се засмяха.

Ашгар преведе на Смит.

— Казва, че никаква бомба нямало в него. Било леко, нищо не помръдвало. Поначало не повярвал, че вътре има експлозив. Ли Куони никога не би унищожила единственото си реално оръжие.

— Прав е за това.

Тогава Фен понечи да отвори капака, а групата му бързешком заотстъпва. Видимо никой не вярваше, че е стопроцентово безопасно. Но едрият китаец наистина разтвори куфарчето и почти завря лице в него. Сетне видимо ядосан, с разкривена физиономия ядно го захвърли в храстите и високо изруга.

— Но то е празно! — удивено прошепна Ашгар.

Джон кимна.

— Нали ти казах, че има номер. Ли Куони да не е толкова примитивна?

Къде ли бе декларацията? Фен гневно закрачи към трупа на Юй Юнфу и го отхвърли на гръб с мощен замах на крака. Клекна и потри лицето му с ръка. Погледна си пръстите и отново изруга.

— Какво, по дяволите, става пък сега? — запита Ашгар.

Фен скочи на крака и яростно прекрачи трупа към безжизненото тяло на Ли Куони. Наведе се над нея и направи същото, взря се в пръстите си и просто побеля. Този път замълча, нещо в него сякаш се пречупи. Бяха го изиграли, току-що го бе осъзнал. Обърна се към хората си и задавено обясни нещо.

— Значи ти беше прав! — възкликна Ашгар и погледна Джон с възхищение. — Измама е било! Онези там не са истинските Ли Куони и Юй Юнфу ! Ли си е наела актьори да й разиграят номера. Бедните хорица, пожертвала ги е, за да… но пък…

— Да — мрачно потвърди Джон. — Както казваш: но пък…

В същото време Фен претърси женския труп. След минута се изправи, а в ръка държеше неголям предмет.

— Какво, по дяволите, намери?

— Мисля, че е портативен микрофон с приемник и говорител. Може би гласът й е бил истинският… така е разиграла сценката.

Долу Фен, изглежда, стигна до същото заключение. Вдигна глава и внимателно огледа склоновете над Спящия Буда, встрани и отсреща. Нищо не видя, но рязко се извърна и даде поредица остри нареждания.

— Казва им да… — започна Ашгар.

Но Джон не го слушаше, а внезапно заудря с юмрук по земята пред себе си и завика.

— Огън! Огън! Заповядай да стрелят, дявол го взел…

Ашгар не загуби нито секунда, бойците му откриха стрелба като един. Общо двайсет и два щурмови автомата зачаткаха смъртоносна песен, обсипвайки с олово Фен, неколцината му другари и войниците долу.

Понеделник, 18 септември

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Отвън грееше слънце, а зад дебелите пердета в кабинета на Фред Клайн цареше почти полумрак. Тежките завеси закриваха отвъдния свят, но все пак не бяха в състояние да притъпят отзвука на далечните му събития. Клайн не се бе бръснал почти седмица, избилата по бузите му четина сивееше, на места бе почти бяла. Очите му бяха зачервени от безсъние, стомахът му куркаше полупразен и напрегнат от спорадични и незначителни количества храна. Очите му почти не се отделяха от големия корабен часовник, само от време на време отместваше поглед към синия телефон.