Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Като че по даден сигнал някъде от отсрещния гъсталак, но над групата на Макдърмид, като могъщ дух от приказките се изправи Фен Дун с голям автомат в още по-едрите си ръчища. Откри огън, а дулото засвятка, изплювайки смъртоносни оси. Вулканичен грохот раздра кротката поне привидно досега нощ, куршумите зачаткаха, рикошети запищяха в адско кресчендо. Ли Куони, съпругът и двамата наемници просто нямаха никакъв шанс.

От гърлото на Куони избликна ярка кръв, тя се прегъна като парцалена кукла и се свлече, недалеч от нея по лице падна мъжът й с раздробени гърди и затисна Макдърмидовото куфарче с тяло. По-едрият от двамата главорези почти не успя да реагира на ситуацията и падна покосен, другият успя да извади оръжие. Но и той закъсня, мощният откос на Фен го хвърли върху ниския метален парапет, на който увисна окървавен. Тази сцена се разигра като на забавен кинокадър с оплискан в алено екран.

Изведнъж Джон осъзна ситуацията в цялата й пълнота: мъртви бяха и петимата между Фен и подножието на Спящия Буда — дошлите с Макдърмид хора. Огънят на Фен Дун бе смъртоносно покосил и тях.

Изведнъж настъпи шокираща, мъртвешка тишина, а долината отново прие предишния призрачен, безмълвно напрегнат вид. Макдърмид остана замръзнал на място, долната му челюст увисна, сякаш не осъзнаваше какво точно бе станало. От храстите около Фен изскочиха още половин дузина хора и затичаха надолу.

Тогава Макдърмид зарева с все гърло:

— Наредих ти да стоиш настрана от тази задача, Фен! Не ти ли казах, че ще се оправям сам? Какво направи сега, идиот такъв!?

— И какво толкова направих, тайпан? — небрежно рече наемникът, като доближи труповете. — Подсигурих декларацията да не попада в американски или китайски ръце. И най-важното — ликвидирах един нагъл, безполезен и много богат американец.

Макдърмид зяпна, невярващ на ушите си, а в следващата секунда рухна, от гърдите му бликнаха червени фонтанчета. Фен свали автомата и пристъпи напред, трупът на американеца се затъркаля надолу по каменните стъпала и спря в краката му. Фен се засмя и се върна, срита Ли Куони и се наведе към нейното куфарче.

До този миг Джон и уйгурите нямаха никаква възможност за качествена реакция. Ашгар изруга под нос и махна на хората си, а те насочиха калашниците, но Смит остро зашепна:

— Кажи им да не стрелят, да не се издаваме!

— Но той си отива с декларацията, Джон!

— Не! — сопна се Смит. — Изчакай малко! Нещо не се връзва…

В Арабско море

Капитан Червенко си бе полегнал на койката в каютата с надежда да подремне поне малко, но не се получи. Остави Франк Биенас да дежури на мостика преди два часа с напълно ненужната заповед да го събуди, ако има нещо важно, но така и не можа да заспи. От опит знаеше, сън няма да го хване, особено при създалото се положение. Така или иначе Франк трябваше да му се обади точно в 04,00 часа. Преди да се прибере в каютата, бе обиколил кораба и ведрото му настроение до голяма степен бе успокоило екипажа. Така помагаше и на себе си, а трябваше здравата да помисли как да се оправя с китайската подводница. Всъщност какви ли му бяха възможностите?

В същия миг интеркомът записука: обаждаха се от „Шилох“. Потвърждаваха лошата новина: определено нямат възможност да пристигнат при „Кроу“ навреме.

— Колко часа ти остават, Джим? — попита капитан Майкъл Ското отсреща.

— По-малко от три.

— Ти нареди ли готовност за…

— Не се налага в момента.

Кратка пауза, сетне гласът добави:

— Добре правиш.

— Тъмно е, подводницата е изплавала на повърхността. Слухарите им ще доловят всичко на секундата. И няма да съм първият да натисна спусъка, поне не и докато не ми заповядат.

— Е, Джим, знаеш какъв е рискът… ако те решат да започнат… — за втори път командирът на „Шилох“ не довърши фразата.

— Зная, Майк. Мога да поема риска, но няма аз да започна.

— Е, желая ти късмет.

— Благодаря. И пристигай колкото се може по-бързо.

Връзката прекъсна. Нямаше необходимост да говорят повече. Като командири и двамата знаеха залозите. В един военноморски сблъсък е възможно да се получи абсолютно всичко. При това „Шилох“ може да помогне, дори и със закъснение. Е, ако пък не, то поне ще прибере оцелелите.

Червенко отново затвори очи, твърдо решен да поспи поне час. За беля интеркомът отново писна.

— Сър, подводницата се потопява.

Червенко усети стягане в коремната област.

— Идвам — кратко рече той.

Скочи от койката, влезе в малката баня, наплиска лице, среса косата. Постави фуражката и се изкачи на палубата. Огледа внимателно околните води, но не забеляза нищо.