Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Джон се извърна с любопитство. Лицето на възрастния мъж бе посърнало и сбръчкано, но иначе изглеждаше щастливо. Явно му се говореше, а това бе добър знак.

— Как се чувствате? — попита го Смит.

— Странно. Някак си необичайно. Емоциите ми са нестабилни, менят се неочаквано, като непослушни дяволчета, знаете. В един миг ми е смешно, сетне ми става тъжно, плаче ми се. Опасявам се, че вече съм на онази възраст, дето хората лесно се разплакват.

— Нормално за днешните събития — поклати глава Джон. — А физически как сте?

— О, не мога да се оплача. Бях се поизморил, но сега си починах, добре се чувствам.

— В началото в затвора измъчваха ли ви?

Тейър смръщи лице, свали очилата и разтри носа по познатия начин, сетне и слепоочията. Сега Смит има възможност по-добре да огледа двата разкривени изкорубени пръста. Може би са му чупили и други кости? Някъде по тялото, скрити от дрехите… Да речем ребра. Или едната ръка. Възможно и крак. Няма начин да се каже без внимателен преглед. Приберат ли се читави, първото нещо ще е да го прегледат обстойно.

Извърна се напред и пак вторачи очи в пътя.

Тейър постъпи по същия начин, като предпочете да не отговаря, също загледан в пейзажа. След малко по лицето му отново се появи усмивка.

— Китайците са интересни хора. Постоянно повтарят старите си митове и измислят нови. Веднъж един от водопроводните възли високо в планините се пропука и оттам надолу потече мощен поток вода. Комунистическото ръководство сътвори мита, че това е нова идея за декоративен водопад. Така ги успокояваха, да си гледат работата долу, макар че по едно време имаше сериозна опасност от наводнение.

— Такава е китайската култура — съгласи се Ашгар. — Природа и мит — типична връзка. Иначе стана ли белята?

— О, не. Просто поправиха акведукта — усмихна се Тейър. — Но в Китай всеки природен феномен е свързан с по няколко легенди. Чудесни инструменти да държат селяните в невежество. Тук наука, така както я познаваме, изобщо не съществува. Но пък така се живее по-леко, без усложнения. Говорят поетично, иносказателно. Голямото дърво е преобразено божество. Небесната дъга е повод за всеобщо ликуване — небето слизало на земята. Само че когато това невежество се пренесе в Пекин, тогава стана страшно. Появиха се редица проблеми.

— Мао не беше ли селянин с първоначално училище? — попита Джон.

— О, да, да. И назначи още селяни, заедно да управляват страната и държавата. Някои бяха буквално неграмотни. Не можеха да прочетат докладите, под които едвам се подписваха. Нищо не разбираха от масово производство, заводи, язовири, наука или селско стопанство извън примитивните им ферми. Пет години след като Мао пое властта, нацията почти гладуваше — поради неадекватната политика на Политбюро. А в затвора се хранехме с каквото ни паднеше: насекоми, птички, трева. След известно време земята се оголи, не остана никаква растителност, обелиха и дървесната кора навсякъде. Повечето затворници измряха.

Тейър сви рамене и се огледа. Забеляза напрегнатите лица наоколо и се усмихна:

— Хайде, стига по тази тема. Сега, когато невъзможното стана възможно, имам причини и огромно желание да поживея достатъчно, че да се запозная със семейството си, нали? Май се разглезвам, но честно казано, хич не ме е и еня. Сетне ще имам време да си умра на спокойствие.

Докато говореше, Ашгар извади уоки-токито и се свърза с другите двама шофьори. И те не бяха забелязали опасност, проследяване или осезаемо човешко присъствие. Но гласовете им бяха достатъчно напрегнати, а и докладваха за осъществена връзка с другарите в затвора.

— Имаме новини от лагера — рече Ашгар през рамо. — Все още не са засекли липсващите часови, не знаят и за бягството. Засега късметът е на наша страна.

Отново впери очи в пътя, вече се катереха, влизаха в предпланинска местност.

Добрите новини поизместиха напрежението в лимузината. Тейър разказа каквото знаеше за Баодин Шан — местността, където отиваха — и за Спящия Буда.

— Понякога превеждат Баодин Шан като Планината с прекрасните върхове, друг път — като Планината на съкровищата. Спящият Буда е в подножието й — издълбан е в скалните масиви заедно с други фигури. Прилича на планината Ръшмор в Дакота, САЩ. Тукашните обаче са боядисани.

— Разбрах, че са хилядагодишни — обади се Киавели.

— Да, почти — рече Тейър. — Тези около Спящия Буда датират от тринайсети век. Авторите им са разбирали от изкуство и красота. Фигурите са неотделима част от естествения скален масив, а наоколо има гъста растителност — дървета, храсти, цветя. Зелена, тучна. Самите скали са част от дефиле.