Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Кажете ми преценката си от оперативна гледна точка — като място за среща и размяна — помоли Смит.

Фред Клайн му бе изпратил по факс карти и описания, но най-добре бе да го чуеш от човек, който е бил там физически.

— За Фен Дун и Ли Куони то предлага доста възможности, но за вас — като имам предвид задачата ви — предполагам, че по-скоро ще създаде трудности, докато вземете документа от онзи, у когото той ще се окаже в крайна сметка. Спящият Буда е масивна фигура под надвиснал, издаден напред скален перваз, около него има още релефни изображения, свързани с будисткия епос. Някои от тях са на височина човешки очи и предлагат възможности за укриване. Има и други статуи в тъмни пещери и храмове, също издълбани в скалата.

Ашгар направи рязка маневра, за да избегне удар с пробягало по шосето куче.

— Прав сте абсолютно относно всеки детайл, доктор Тейър. Сам не бих могъл да го опиша по-добре. Но откъде го познавате така точно? — запита той и подозрението в гласа му прозвуча ясно.

— От нашия затворнически контингент изпращаха да чистим и поправяме дребните дефекти там — обясни Тейър. — Мен това изкуство ме интересуваше много и на няколко пъти успях да отида. Просто молех да ме включват в поредната група. Китайците уважават възрастните хора просто защото са успели да живеят по-дълго от другите, та дори и да са затворници. Такава им е културата.

Не след дълго трите автомобила спряха сред горичка. Бойците слязоха и събраха достатъчно храсти за маскировка. Тейър се разходи наоколо, за да се поразтъпче, а Киавели вървеше като хрътка подире му и зорко се оглеждаше.

— Е, за нас е време — рече Ашгар и подаде на Киавели ключовете от колата. — В скривалището съм оставил подробни указания.

— Ако до изгрев-слънце не сме се върнали, ще заведеш доктора там — допълни Смит.

— Добре. А сетне?

— Сестрата на Ашгар — Алани — ще ви прехвърли на най-удачното място за преминаване на границата.

— Дадено. Е, на добър час — Киавели и Смит се спогледаха и помежду им премина безгласно разбирателство.

Капитанът кимна и поведе Тейър към автомобила. Докато се качваха, Джон ясно чу смутените думи на Тейър:

— Денис, ти срещал ли си се отблизо със сина ми? Можеш ли да ми разкажеш за него…?

Сетне вратата се затвори, така и не дочу отговора, а Ашгар го потупа по рамото и поклати глава.

— Време е, приятелю.

Потеглиха в индийска нишка сред дърветата с оръжия, фенерчета, карти в ръце. Навсякъде миришеше на зелено, на прясна растителност. Вървяха бавно, тук храсталакът бе особено гъст, усещаха клонките по лицата и телата. Избягваха пътеки и просеки, движеха се направо към целта. Водеше ги боец, отлично познаващ пътя към Спящия Буда. Той даваше тихи указания, Ашгар превеждаше на Джон. Внимаваха да не се подхлъзват, да не стъпват на нестабилни места, да не отронят някой камък.

След известно време наклонът свърши, тръгнаха по равен терен. Джон се обади:

— Ашгар, трябва да се придвижим точно над Спящия Буда и малко встрани. Мисля, че там ще е най-добре да потърсим прикритие.

— Оттук нататък ти поемаш командването, приятелю — вдигна рамене Махмут.

— Мисля, че така ще виждаме всеки, който наближава мястото от различните подстъпи или пътеката със стъпалата. Както каза и Тейър — между статуите и по релефа ще има доволно много възможности да скрием хората. Моля, ти разпредели бойците на този принцип, но по твое усмотрение.

— Струва ми се несигурно и изобщо опасно — поклати глава Ашгар. — Предпочитам да не използваме скривалища сред статуите. С какво време разполагаме до срещата?

— Откъде да зная? Най-различни усложнения могат да се появят. Може и на разсъмване да стане… срещата им е насрочена за деня.

— Най-страшен враг ни е светлото. Ако наистина искаш да изнесеш декларацията от Китай, на разсъмване трябва да сме поне на половината път до границата.

— Е, надявам се всичко да е приключило значително по-рано. Защото светлото и на тях не им върши работа.

Продължиха напред бавно, при пълно мълчание. Внимаваха къде стъпват, защото сега наклонът бе обратен, вървяха надолу. Както бе казал Тейър, тук растителността бе буйна. Луната осветяваше върхарите на дърветата и храсталаците отгоре, в подножията им се стелеха тъмни, непроницаеми сенки. Отпред, в нещо подобно на малка котловина, ги очакваше Спящия Буда, където Джон отново трябваше да срещне Фен Дун и Ли Куони. Там ще приключи и мисията им — по един или друг начин.