Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Понеделник, 18 септември

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Цареше настроение напълно в тон с наподобяващото гробница помещение на ситуационния център. Напрежението сякаш гризеше и без това опънатите до крайност нерви на присъстващите. Заседанието течеше вече цяла сутрин с участието на целия Съвет на началник-щабовете, съветника по въпросите на националната сигурност, вицепрезидента, държавния секретар, министъра на отбраната, Чарлс Аурей, други отговорни лица и експерти и, разбира се, самия президент. Обсъждаха създалата се ситуация в навечерието на мига, когато трябваше да бъде взето решение дали да задържат „Императрицата“ и практически да рискуват военен сблъсък с Китай. Всеки бе докладвал за готовността на своя сектор, но военният министър Стантън донякъде отклони темата и засегна дългосрочни стратегии, допиращи се до военни въпроси и бюджети.

Тогава и генерал Гереро заговори за неотложната, както я нарече, нужда на армията от разширяване на концепцията за бързи и значително по-леки бойни сили с нещо повече. А именно доста по-тежки оръжия за продължителни кампании на големи територии и срещу мащабни военни сили. Той даде и няколко примера за въпросните оръжия, на първо място мобилната артилерийска система „Протектор“, и изтъкна, че е жизненоважно тя да бъда одобрена за влизане в производство.

— Слушай, генерале, днес твоят глас по въпроса е глас в пустиня — рече му президентът, поклащайки глава загрижено. — В момента сме изправени пред криза, където въпросните оръжия не могат да ни помогнат.

Гереро кимна в знак на съгласие.

— Прав сте, сър.

Кастила се обърна към адмирал Броуз.

— Ти имаш ли предложение по въпроса, Стивънс? Нещо, което да респектира китайците и подводницата им още преди да сме стигнали до фатална конфронтация?

— За съжаление, сър, почти нямам — мрачно призна адмиралът.

Генералът от ВВС Кели се обади:

— За Бога, Броуз, ти там не разполагаш ли с ресурса на целия Пети флот? Достатъчно е да вдигнеш един вайкинг от самолетоносачите, че дори и един хорнът ще ти свърши работа. За нула време ще им разкажеш играта.

Министър Стантън запита:

— На „Кроу“ нямаме ли вертолети за борба с подводници?

— Имаме, да. Да и на твоя въпрос, Кели. Отговорът е положителен, но вие, господа, постоянно забравяте, че проблемът не е военен, а истински политически кошмар. Наложи ли се да воюваме, имаме огромен избор от оръжия, но не е там въпросът, нали? Не съм сигурен какви точно са най-модерните оръжия на онази подводница, но ми се струва, че „Кроу“ е достатъчно добре екипиран да се справи и сам с нея. Но да нападаме първи е абсолютно противопоказано. Нали, г-н президент?

— Абсолютно — подкрепи го Кастила.

— Сега мога да предложа кръстосвач, дори съм наредил бойна готовност на „Шилох“. Появи ли се, китайците може би ще се респектират?

Президентът кимна с глава. Това се подразбираше от само себе си и съвсем не го безпокоеше. Само че не решаваше въпроса. Външно изглеждаше спокоен и излъчваше увереност, само пръстите на дясната му ръка нервно играеха по масата.

— Благодаря ти, Стивънс. Е, добре, къде стоим в момента? Опитът ни да проверим товара на „Императрицата“ с помощта на тюлените не успя. Не можем да нападнем първи, защото ще накърним имиджа си на привързана към мира и международните закони нация. На нация, прибягваща не до оръжието, а до инструментите на дипломацията. Е, това напълно изчерпва опциите пред нас, може би с изключение на една-единствена.

Направи кратка пауза, за да подбере думите си още по-внимателно, а пръстите му продължиха да играят по масата.

— Преди известно време ви намекнах, че в момента тече важна разузнавателна операция. Целта й е да получим неопровержими доказателства за истинския състав на товара. Сега заявявам, че имам значителни надежди тя да завърши успешно. И то до няколко часа.

Помещението забръмча като възбуден кошер. Емили Пауъл-Хил запита:

— Колко часа, сър?

— Е, не мога да уточня със сигурност. Но ще съобщя, че тя се извършва на китайска територия и е извънредно рискована. Сами разбирате колко трудно е да се работи на другия край на света, и то на огромни разстояния като китайските.

— Мога ли да запитам кой стои зад операцията, сър? — обади се вицепрезидентът. — Убеден съм, че всички ние тук бихме искали да отправим молитва за успеха и безопасността на участниците в нея.