Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Ранди издърдори това в скоропоговорка и ужасено се заизвива на стола, като кършеше ръце и въртеше очи. Фен преведе думите й, а Макдърмид се обърна към Джон с нов интерес, при това по лицето му се изписа разбиране. Ранди бе познала — номерът минаваше, Макдърмид бе повярвал и сякаш си казваше: „Но, да! Защо ли не се досетих още от началото?“

Фен обаче не зяпаше. Погледът му бе закован в краката на Ранди. Пристъпи към нея и хвана ръцете й, извъртя дланите към себе си и се загледа в тях отблизо.

Това привлече вниманието на американеца и вероятно облекчен, че горелката няма да влиза в действие, той запита:

— Фен, какво има сега?

Дун пусна ръцете на Ранди, сграби я за брадичката и изви лицето й нагоре, наведе глава и се взря отблизо в очите, косата, челото. Дългите му силни пръсти я стискаха болезнено, в стомаха й се появи силна тежест. Опита се да се изскубне и изпищя:

— Уууух, боли!

— Млък, кучко!

Сега пръстите му — същински стоманени щипци — опипаха челото й и се плъзнаха към косата. Изведнъж яростно изскубнаха черната перука заедно с имитацията на челна кожа. Отдолу се показа тясната шапчица, която компактно задържаше истинската й коса.

— За Бога! — ахна Макдърмид.

Фен смъкна шапчицата със замах, показа се късо подстригана руса коса.

Двамата главорези зяпнаха, сякаш присъстваха на истинско чудо.

— Ама тя не била китайка! — глупаво констатира Макдърмид на глас.

— Не е — процеди Фен, без да отделя очи от лицето на Ранди. — Не е китайка, кучката.

— Но как позна?

— По краката — отвърна Фен. — Селските чеда носят сандали цял живот, краката им се деформират по специфичен начин, а между големия и останалите пръсти винаги има значително разстояние. А я вижте тук…

Китаецът се ухили разбиращо, донякъде дори с възхищение.

— Кожата на ръцете й е загрубена и състарена по изкуствен начин, вероятно с латексни материали. По същия начин са обработени лицевите овали около очите. Вероятно носи контакти лещи, а пък и кожата е допълнително напоена с дълготрайни пигментиращи вещества. Забележителна техника, дело на експерти от някоя разузнавателна централа. Нали, маце?

Всички гледаха Ранди с удивление, като някакво екзотично животно. Без Джон, разбира се, който все още бе в безсъзнание.

Страхът сграбчи Ранди за гърлото, за щастие същевременно стимулира мозъка й да заработи на максимално високи обороти. Естествено, номерът с Джон вече не върши работа, а Фен е сигурен, че тя е шпионка и нищо не е в състояние да го разколебае. Значи следващата лъжа трябва да е в тон с факта, че работи в някоя разузнавателна служба. Започна да се поти и да прехвърля възможностите наум. Какво ли ще повярват Макдърмид и Фен Дун сега? Коя от легендите ще съумее да защити с наличните тук средства?

— Е? — подхвърли Фен с онзи задгробен глас, чийто тон и тембър почти не се меняха и това го правеше още по-страшен. — Китайка не си, ама дърдориш езика колкото мен, че и по-добре, още и разни диалекти като кантонски и шанхайски. И английски знаеш, нали? Ти всичко разбираше още от началото, по очите ти познах. Мислиш си, че се движиш едни гърди пред нас, а? Мислиш, ама не. Ти си обучавана някъде в голяма организация с глобални интереси и задачи. Ей го дори и нашето американско приятелче там не говори китайски. Ама не е от ЦРУ, нали така? Нещо по-специално, да не е обучаван за индивидуална мисия, я кажи? А за другарче са му пуснали истинска агентка от Ленгли, нали? И това, естествено, си ти.

Ранди взе светкавично решение. Сви устни и разгневено изтърси на руски:

— Я не обиждай, бе, дурак.

Ралф Макдърмид отстъпи и леко залитна, сякаш по лицето му изплющя шамар. Фен Дун само примига.

— И си прав относно полковник Смит — продължи тя на отличен руски. — Не е от ЦРУ. Само че кой е и откъде точно е, и аз не знам. За съжаление.

Дай им малко информация да имат да дъвчат, отвлечи ги да спечелиш време.

— А пък искам да науча. По-късно ще ни се окаже полезно.

Макдърмид трескаво запита:

— Какво каза сега?

Когато Фен преведе, американецът сви устни:

— Защо пък ще ме следи руски агент?

Ранди превключи на английски с лек руски акцент:

— „Олтмън Груп“ не е единственият продавач на оръжие.

— Я, да не би руското разузнаване да има и бизнес интереси? — незабавно хвърли въдичка бизнесменът в Макдърмид. — Може би Кремъл желае да работи с нас?

В миналото бе работил с руснаци, но напоследък Москва бе станала особено алчна и настояваше за нереални проценти.