Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Тъкмо мислех да уведомя Арлийн Дебоу, че пробивът във връзка с тюлените е тук — във Вашинтгтон. И сега очевидно не можем да виним Кот, значи има и други… ти разбра ли нещо за Джон Смит?

— Страхувам се, че не — отвърна Клайн. — Ще изчакам само още 50 минути и ще вдигна обща тревога.

— Да се надяваме, че ще го намерят… все си мисля, че има още надежда и за декларацията. В тях ни е последният шанс.

— Какво ви каза Арлийн относно Макдърмид? Обещахте ми пълна информация за действията на Ръсел?

— Отново лоши новини. И Ръсел е изчезнала.

Хонконг

Двамина довлякоха извиващата се в ръцете им китайка в селски дрехи и я захвърлиха на пода пред стола, на който бе завързан мъж с увиснала глава. Ръцете му бяха стегнато закопчани на гърба, лицето му — подуто и окървавено, краката му — боси. Въздухът в стаята видимо не достигаше.

— Хубавичко го огледай — каза единият на кантонски диалект. — И като те разпитват, помни — траеш ли си, и ти ще се докараш на същото дередже.

Облечена в подобни на пижама дрехи, селянката се сви на кравай на пода и замига като уплашен до смърт човек. Мъжът я изгледа, завъртя глава и почука чело. Сетне се спогледаха с другия и излязоха.

Още като чу изщракването на ключалката, Ранди ядно завъртя очи и побърза да огледа помещението. Два широки прозореца, единият отпред, другият отзад, закрити с дебели пердета. Сутрешната светлина вече проникваше лекичко, но само по контурите. Иначе не се и помръдна, защото бе сигурна, че отнякъде я наблюдават. Спря поглед върху Джон и възлите по въжетата, с които бе завързан. По дяволите! Хванали са го, че и вече здравата са го обработили.

Беше се натъкнала на много повече неща, отколкото в Ленгли (пък и тя самата) бяха изобщо подозирали. Ясно, че Макдърмид е главна част от задачата, по която работеше Джон. От опит и мъничко статистика знаеше, че появи ли се някъде зет й, то почти неизбежно е във връзка с изключително важни събития.

Ленгли невинаги бе на такова ниво, на каквото работеше зет й — минали бяха славните за ЦРУ дни. Докато неговият работодател стопроцентово действаше на най-високите възможни нива на федералното правителство, нищо че самият Джон винаги се е правил на дръж ми шапката. Това значеше още, че оркестрираните от Макдърмид ходове са, изглежда, само върхът на някакъв военен или политически айсберг. И ако бе права, то, изглежда, задачата й придобиваше съвсем нови измерения.

Надяваше се местният й екип досега да е разбрал, че са я заловили, докато следеше поредните Макдърмидови любовни приключения. И че вече подготвят измъкването й. От друга страна, знаеше, че в нейната професия сигурност не може да има за нищо.

Изви се на пода и ужасено закри очи с ръце, продължавайки играта с невидимите наблюдатели. Трябваше бързо да намери начин да се измъкне без чужда помощ. Същевременно в никакъв случай не бива да им даде да разберат, че с Джон се познават или че работи в Ленгли — без значение колко и как я измъчват.

Сякаш прочел мисълта й, на прага на внезапно отворената врата застана самият Макдърмид, а след него и Фен Дун. Но над нея се наведе не Фен, а американецът и гневно запита, при това на английски:

— Защо душиш след мен? Шпионираш ли ме? Най-добре си кажи, за да не изгниеш в някой от вашите правителствени затвори.

Тя напрегна воля да остане напълно неподвижна. Лежеше в селските си дрехи, по лицето й не помръдваше и мускулче, сякаш от английския не разбира нищо и си няма идея за какво й говорят.

Фен я срита в ребрата, а тя записка, протестирайки на китайски, и се затръшка по пода като подлудено от страх просто селянче.

— Не е от този край — каза Фен на английски. — Говори диалекта на северняците и на някои области край Пекин.

Отново я срита и превключи на китайски:

— Какво правиш тук, а, селяндурко? Много си далеч от дома. Какво търсиш в Хонконг?

Ранди отново изписка. Добре играеше ролята на дребно, незначително селянче, ужасено от гнева на силните.

— По нашите земи работа няма, няма хляб… — запищя тя и отново зарева. — Затова съм тръгнала за Гуанчжоу, ама парите тук са повече!

— Какво дърдори? — запита Макдърмид.

Фен преведе.

— Известна история. Милиони напускат родните земи да търсят прехрана в големите градове.

— Милионите не ходят по петите ми — тросна се американецът. — Защо ме шпионира? Кой я е изпратил?

Фен преведе въпросите му и добави няколко приказки от себе си: