Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Улавяш ли зодиака?

— Съвсем не, сър. Прекалено е малък.

— Хейстингс, чуваш ли нещо?

— Само нашите витла и подводницата — продължава да ни следва, сър. Няма начин да чуя електромотор, и то под носа на товарния съд. Дори и да е много мощен.

Червенко доволно поклати глава.

— Добре. Може би момчетата ще се справят.

Закрачи към изхода, но се поколеба и спря.

— Внимавайте повече от всякога! Особено какво прави „Императрицата“ и…

— Сър! — обади се Хейстингс от сонара с напрегнат глас. — Подводницата! Китаецът се приближава. Много бързо. Вече е до нас!

Червенко грабна слушалките и ги притисна към ушите си. Подводният съд наистина бе съвсем близо и продължаваше да скъсява разстоянието.

— Някой друг да улавя нещо?

Тутакси се обади друг оператор от сонарния екип.

— Зареждат, сър! Торпеда с активирани бойни глави.

Червенко се извъртя към радиста.

— Предай да прекратят мисията!

Младежът грабна микрофона и завика:

— Прекрати мисията! Прекрати мисията! Прекрати…

Зодиакът бе на не повече от метър от извисяващата се над него стоманена грамада. Задачата на екипа бе равностойна на изкачване по небостъргач, само че този небостъргач се люлееше ужасно, пък се и движеше. Козлов правеше всичко възможно да не ги привлекат опасните вихри около борда и салът да не се забие в него със скорост, по-голяма от нужната. Загубата на ориентация, изненадващите течения и вихри непосредствено до борда са смъртоносни врагове — Козлов отлично знаеше това. Но пък тюлените бяха обучавани да се ориентират отлично при всякакви ситуации, да изчисляват точно заход към движещ се обект.

Доближи сала още мъничко, пръски пяна заваляха в лицето му, тук отблъскващо вонеше на машинно масло и метал. Без да чака специална заповед, старшият тюлен се присегна и залепи за корпуса първото скачващо магнитно устройство — то мигом укрепи позицията на сала покрай съда. Успя от първия път, макар че вихрите изхвърляха прекалено много вода върху екипа. А първият тюлен вече се катереше — черна сянка, същински паяк, устремен към върха на монолита. Изкачил определено разстояние, той махна с ръка, закатери се вторият, след малко и третият…

От сала Козлов ги гледаше с гордост.

Нощта бе техен съюзник… хеликоптерът бе създал нужната дандания над кораба… скачването бе почти съвършено… всичко говореше за успешно развитие на операцията.

Позволи си кратка усмивка и активира своите котки. Те мигновено залепнаха. Екипировката работеше чудесно и той тръгна нагоре в мига, когато първият тюлен стигна палубата.

Внезапно миниприемникът запищя в ушите му:

— Прекрати мисията! Прекрати мисията! Прекрати миси…

Всичко в него крещеше да продължава нагоре, но волята на командира изключи тази опция. Напрегна цялото си същество, повтаряйки старата максима: отстъплението е също успех… , а в този напрегнат миг тя просто звучеше абсурдно.

Превключи радиовръзката и призова момчетата:

— Прекрати операцията! Слизай! Връщайте се, по дяволите…

Тюлените се плъзнаха надолу по корпуса, сръчно манипулирайки прилепващата сила на ръчните и крачните котки. Гледката бе впечатляваща, дори красива — координация, сила, ловкост и бързина. В същия миг, обезпокоен за първия си боец, вече стъпил на палубата, Козлов отправи поглед нагоре. Къде е старшият?

Не минаха десетина секунди и тюленът се появи. Слезе като пожарникар по намазана с грес тръба, с вкиснато изражение, макар и да се опитваше да го прикрива. В мига, когато краката му допряха зодиака, един от другарите му го изтегли навътре, друг дезактивира скачащото устройство, а Козлов поведе сала в обратна на кораба посока. Изтеглянето стана в борба с могъщите вълни и силата, която влечеше зодиака към корабните витла. Тюлените мълчаливо наблюдаваха бавно смаляващата се „Императрица“. Очакваха на борда й да лумне прожектор, но това не стана, след минутка Козлов облекчено въздъхна. Е, поне тази част на мисията бе напълно успешна: на борда на „Императрицата“ така не ги и усетиха.

Форсира двигателя и насочи сала към „Кроу“. Сега тюлените започнаха да мърморят.

— Какво, по дяволите, стана?

— Тъкмо се бяхме качили!

В себе си Козлов бе повече от съгласен, но пък бе и командир.

— Заповед, хора, заповед — сурово рече на глас. — А ние изпълняваме заповеди, нали?

Червенко стоеше наведен над Хейстингс, поел втората слушалка, напрегнато заслушан. Веднага усети забавянето на противниковия съд. Прав ли се бе оказал?