Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Настроението на партийния ръководител се подобри драматично. Не че одобряваше мелодраматичните дивотии на онзи Макдърмид, ама пък какво му пука на него самия, я! В крайна сметка нещата се движат именно в негова полза.

— Побързай с разпита — нареди Вей. — Разбери какво знаят на този етап американците, а онзи го ликвидирай.

— Естествено.

Гаофан си представи усмивката на Фен Дун. Познаваше я отлично — не бе човешка, а като боядисана на лицето на дървена кукла. Фен бе негов човек, ама… Потисна неволното потрепване и изключи телефона, сетне се замисли върху току-що наученото. Сега вече няма начин Бухала да получи доказателства за товара на „Императрицата“. Сътрудничеството му с американците ще се окаже безплодно, а и пред Постоянния комитет няма да може да докаже нищо.

Отлично се подреждат нещата. О, да! Дори повече от отлично. „Императрицата“ ще достави товара, Вей ще си получи печалбата… както бе ставало много пъти и в миналото, с други съдове, с други видове незаконен товар. А пък ситуацията може и да се самовзриви… е, тогава ще се получи още по-добре — в такъв случай той самият печели още повече. Поглади се по търбуха със задоволство, сякаш току-що бе пирувал с печени в мед фазани.

Събота, 16 септември

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Кастила и Клайн си шушукаха в една от гостните при заключени врати, почти допрели глави. Стояха пред прозорците, точно над моравите на Белия дом. Президентът му описваше срещата в ситуационната зала с министри, военни и цивилни съветници, Съвета на началник-щабовете.

— Може би ще се стигне до съвета на Броуз за тюлените, сър — каза накрая Клайн с наведена глава.

Кастила се сепна, лицето му потъмня.

— Случило ли се е нещо междувременно? — запита, а думите му увиснаха тежки, уморени и нищо чудно — вече дни наред почти сам носеше цялата тежест на ситуацията.

Сега заприлича на човек обречен, очакващ най-лошото, готов почти за всичко.

— Изглежда, загубихме полковник Смит.

— О, не! — дълбоко пое дъх президентът. — Какво е станало?

— Нямам точна идея. При последния разговор той тъкмо отиваше в „Донк & Лапиер“ с намерение да проникне и разбие сейфа…

Наложи се да се връща назад и да разкаже на Кастила по-ранните действия на Смит около проследяването на Макдърмид, капана в онази сграда, намесата на Ранди Ръсел.

— Агент Ръсел, а?

— Не помните ли? Тя е изпратеният от Арлийн заедно с Кот агент в Манила, където той се срещнал тайно с Макдърмид в скъп публичен дом. И Смит докладва за нея.

— О, да, сега си спомням. Сетне какво стана?

— Смит поиска специални материали за проникването и отварянето на сейфа. Цялата тази операция едва ли му е отнела повече от час. Максимум 90 минути. А сетне изчезна.

— Значи дори и да е имало още едно копие в сейфа на „Донк & Лапиер“, вече и то е унищожено?

— При положение, че Смит е убит или заловен, смятайте, че е точно така.

Кастила си погледна часовника.

— Колко време можеш да му дадеш още?

— Алармирал съм всичките си местни хора да търсят. Час, два… три, сетне ще взема крайни мерки. Винаги е възможно да е заловен, все още да го разпитват. Да издържи на разпит с мъчения. А местните да го намерят и освободят. Обаче…

— Обаче декларацията така или иначе няма да получим?

— Да, Сам — Клайн изостави официалността и заговори с приятеля си от млади години. — За съжаление вероятно са я унищожили.

— А Смит е мъртъв.

Клайн сведе очи и отвърна с напрегнат глас:

— Виж, за Бога, надявам се да не е така. Но е много вероятно.

Президентът закима, раменете му сякаш увиснаха.

— Добре, но не унивай, Фред. Винаги има начин. Ще намерим друг изход.

— О, да, разбира се.

Известно време мълчаха и тишината отлично издаваше фалша на изразения и от двамата оптимизъм.

След малко Клайн тихо настоя:

— Моля за пълен достъп до информацията на ЦРУ, получена от агент Ръсел и нейния екип.

— Ще говоря с Арлийн.

Клайн кимна, сякаш повече на себе си.

— Изглежда, ще има смисъл да опитаме операцията с тюлените. Разкрият ли химикалите, май е най-добре да превземат кораба и да ги изхвърлят зад борда, преди подводницата да ги е усетила… така радикално разрешаваме проблема и няма да има значение…

— Че декларацията е унищожена и че Смит е мъртъв ли? Винаги ли е такава съдбата на хората, които ти вършат работата?

Клайн наведе глава, но бързо вдигна очи и твърдо възрази:

— Имах предвид окончателната загуба на декларацията, не и смъртта на Джон, Сам. Но в крайна сметка да, Сам, така е — рано или късно това се случва на повечето от нас.