Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Сър? — обади се глас до него.

Беше Чарлс Аурей.

Президентът примига и излезе от унеса. Веднага забеляза погледите на присъстващите — сериозни или строги, ядовити или загрижени. Всички го гледаха очаквателно, напрегнато.

— Извинете ме — рече той. — Привидяха ми се ужасите и призраците на една война в миналото, а може би и в бъдещето. Но не и в настоящето. Някой от вас в състояние ли е да я види?

Множеството лица реагираха според собствените си виждания, вярвания, природа. Някои шокирани, че техният президент и практически главнокомандващ току-виж се оказал пораженец… Да се бои от онова, което може да ги сполети? Други видимо вярваха в решимостта му, не го намираха нито за уплашен, нито за истерично зовящ за кръвопролития, просто виждаха в него лидер волеви, спокоен, подготвен… Сериозен и спокоен в навечерието на неизвестното, днес или утре… Очите на неколцина пък блестяха с тих възторг за предстоящите събития, замечтани за големи подвизи, награди и чест, място в историята.

— Не, сър, всъщност едва ли — тихо отвърна адмирал Броуз, надявайки се, че говори от името на всички. — Никой не може. И се надявам, че няма и да се наложи.

— Амин — побърза да добави министърът на отбраната Стантън с блеснали очи. — Но така или иначе, трябва да се подготвим. Може би ни очаква война с Китай. Е, ще се справим ли?

Последва тишина оглушителна, отговор, в чийто смисъл никой не би могъл да се усъмни. Президентът погледна чашата с кафето, но вече не му се пиеше, а в устата му горчеше.

— Ако разрешите да заявя също и от името на колегите от ВМС и ВВС — осмели се началник-щабът на сухопътните сили Томас Гереро, — отговорът е не. Не сме готови… Практически не сме. Планирали сме, подготвяли сме се, обучавали сме персонала точно за обратното. Нуждаем се от…

Междувременно се изправи генералът от ВВС Брус Кели и го прекъсна:

— Позволете ми, при цялото си уважение, да изразя противното мнение. С дребни изключения, бомбардировъчните ни подразделения са на ниво за всякакъв вид война. Смятам, че се налага да преосмислим някои идеи за тактиката на изтребителните звена, но то по-скоро важи за бъдещето. При нас проблемите са дребни.

— Е, за Бога, казвам ви истината — не сме готови — рязко се противопостави Гереро. — Казвал съм го и преди, повтарям ви го и сега! Армията е съсипана — фигуративно казано, й липсва костно-мускулната система — онези компоненти, от които тя има нужда за продължителна, опасна война лице в лице с противника, и то над безбрежна по мащаби територия с огромно население. Нужна ни е армия гигантска, нужна ни е и национална воля за борба!

— ВМС… — започна адмирал Броуз.

— Господа, господа! — прекъсна го Пауъл-Хил, съветничката по въпросите на националната сигурност, от мястото си срещу президента. — Сега не е време да спорим за по-маловажни неща. Първата ни задача е да стегнем бойната готовност в онова й състояние, в което я имаме. Втората е да задвижим светкавични мерки във всяко отношение, където има нужда.

— Първата ни задача, господа, — обади се Кастила и авторитетният му глас респектира пълно мълчание, — е да предотвратим конфронтацията. Да възпрем сблъсъка, да не го допускаме!

Огледа последователно масата и хората покрай нея един по един със стоманено твърд поглед и продължи:

— Война няма да има. И точка. Ще минем без война. Това е главният ни девиз. С Китай няма да се бием. Убеден съм, че трезвомислещите хора в тази страна също не желаят война. Убеден съм, че и тук не я желаем, затова ще трябва да помогнем именно на трезвомислещите глави.

И отново обиколи масата с очи, сякаш внушаваше на всички присъстващи — един по един, — че в подробности познава мислите им. И намеренията, и мераците на някои от стоящите зад тях икономически и други сили, които не биха желали нищо повече от това тутакси да разпалят скъпоструващ сблъсък, който да развърти милиардни печалби. Е, няма да стане, забравете! — казваше твърдият му поглед.

— От създадената конфронтационна ситуация изход има! — подчерта той и тонът му не оставяше никакво място за спорове.

Някои строги лица в залата му напомниха стара като Съединените щати история. Упоритите каменни физиономии на голяма група поземлени „барони“ от Ню Мексико, на които току-що Конгресът е наредил да удвоят по площ полагаемите се за резерватите на индианците навахо и хопи водни райони.

— Няма ли да успеем да организираме двустранна тайна среща на върха и да обсъдим въпросите лице в лице? — попита Държавният секретар Паджет.