Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Сър? — предпазливо се обади президентският помощник.

Кастила трепна, кимна с глава, но то бе повече на себе си, отколкото на околните. Във всеки случай не бе изпуснал нишката на разговора.

— Ще помисля по твоето предложение, Стивънс. То съдържа възможно решение на проблема. Междувременно искам да уведомя всички вас, че от известно време провеждаме разузнавателна операция, която може би ще помогне да избегнем кризата.

Изправи се и добави:

— Благодаря на всички. Скоро ще се съберем пак. Дотогава настоявам: моля, огледайте си секторите, приведете ги в максимална готовност. И още: очаквам спешни доклади относно вашите виждания — как да действаме спрямо Китай, от една страна. От друга: кога и как ще бъдете напълно готови за евентуален мащабен конфликт.

Неделя, 17 септември

Шанхай

Вей Гаофан бе в личния си мерцедес, наслаждаваше се на кубинска пура — истинска „Коиба“, и на неотдавнашния си триумф над Ню Цзянсин. Ха-ха, ситуацията си бе дошла точно на мястото — китайската подводница „Чжоу Енлай“ отдолу, подготвила торпедата, отгоре — американската фрегата „Джон Кроу“ със смешните си ракети. Сега този „реформатор“ Ню ще види колцина от ЦК ще се отзоват на призивите му да подпишат унизителния договор за т.нар. човешки права и да следват разрушителния курс, по който той иска да поведе Китай. За Вей думата реформатор означаваше нещо много грозно: подлизурко, изобщо ревизионист и капиталист!

Мерцедесът бе спрял в странична пряка в района Чаннин. Отделен от предната седалка и охранителя там с непробиваема от куршуми стъклена преграда, Вей внимателно оглеждаше осветената единствено от къщните прозорци улица. Чакаше шофьора и втория бодигард да се върнат от задачата си.

Гаофан не обичаше да оставя проблемите нерешени или висящи, дето има една дума. Ето, както в случая с Ли Аожун и дъщеря му. Никакви такива! Просто трябва да ги измъкне от скривалищата и да се отърве от тях. Иначе няма да бъде спокоен, още по-малко сигурен. Планът му съдържа рискове, вярно е, а и Ню не е глупак. Най-малкото глупак — може би множество други неща, не и това.

Веднъж да затвори устата на Бухала, пък сетне останалите от Постоянния комитет ще се вслушат в думите му…

Ето! Стъпките се приближаваха. От края на уличката се зададоха шофьорът и бодигардът, наближиха, влязоха в колата, първият вдигна слушалката за вътрешна връзка.

Докладът му прозвуча ясно от говорителя:

— Другарят Ли си е у дома, както бе казал, но никъде не забелязахме признаци за присъствието на дъщеря му, господарю. Поне не и скорошни. А децата й са в съседна, по-малка къща, заспали с бавачката.

— Навсякъде ли претърсихте?

— След като му дадох лекарството, Ли мигом заспа дълбоко, другите вече спяха. В околния двор и прилежащите постройки няма никой друг. Навсякъде прегледахме най-внимателно. Както наредихте.

Шофьорът се извърна и погледна началника си през стъклото.

— Но има нещо друго…

— Какво? — стресна се Вей.

— Хора от ДОБ. Лично майор Пан Айту и негов екип.

— Къде са?

— Навсякъде, без дома. Установили са пълно наблюдение, изцяло дискретно. Някои на улицата, други в коли.

— Наблюдават къщите, а?

— И Ли Аожун, сър.

Наблюдение значи, замисли се Гаофан и се размърда неспокойно. Но Пан никога няма да се осмели да действа срещу неговите интереси… освен ако, разбира се, някой не го е изпратил с изрична задача. Като Ню например. Ню, а? Много бе възможно Бухала вече да е разбрал, че той — Вей — е понатиснал тук и там, за да пуснат Ли Аожун от следственото. Гневно разтърси глава и се ядоса. Ами да, то цялата работа на това смърди! Този либерал Ню отново си е пъхал носа в неговите дела.

Изведнъж клетъчният телефон иззвъня. Стори му се така силно, че се стресна и чак залегна на седалката, сякаш някой стреля отвън. Бързо се усети и се разгневи още повече, сега на себе си. Много се е изнервил напоследък, това не е на хубаво. Пък нали и лимузината е бронирана, дявол го взел! Натисна бутона и изръмжа:

— Кой!?

— Хванахме Джон Смит — каза гласът на Фен Дун.

— А! Къде? — Гаофановият гняв мигом се изпари.

— В Хонконг.

— За кого работи?

— Все още не си е казал.

— Намерил ли е доказателства за товара? И най-важното — изпратил ли ги е във Вашингтон?

— Доказателства вече изобщо няма. Следователно няма какво да изпраща — учтиво разясни Фен и разказа как е заловил американеца, как Макдърмид лично унищожил декларацията, а в сейфа оставил бележка за Смит.