Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Пътуваха леко, приятно. Макдърмид не се озърна нито веднъж, не прояви нетърпение, очевидно не му пукаше, че е напълно възможно някой да го проследява. След две спирки слезе — на гара Ванчай, в едноименния район. Джон изчака последния миг и чак тогава скочи — когато другият се бе отдалечил почти на трийсетина метра. Излязоха на „Хенеси Роуд“, където Макдърмид закрачи лениво и спокойно, пресякоха онзи район, където навремето са били множеството публични домове. Известен тогава с пищни центрове за сексуални удоволствия и наркотици, днес Ванчай изглеждаше доста западнал. За сметка на това пък тук бавно, но сигурно навлизаше бизнесът. Строяха се множество нови многоетажни постройки и небостъргачи, имаше редица нови хотели, където за добра стая се плаща по три хиляди долара на нощ.

Напъхал ръце в джобовете, Макдърмид вървеше по добре осветена с неонови реклами улица. Тук районът все още се радваше на старата си репутация — около вратите на баровете се въртяха красиви момичета и оглеждаха минувачите. Шъткаха и свиркаха след всеки мъж, който изглеждаше платежоспособен. Заредиха се елегантни заведения, нощни клубове, дискотеки, стриптийз барове, английски и ирландски кръчми. Отвсякъде се носеше зовът на женска плът — за мераклии и самотни мъже.

Само че Макдърмид видимо не се интересуваше от секс. Или поне не и тази вечер. Вървеше си и изобщо не поглеждаше към бляскавите витрини и разголените хубавици. Джон пазеше нужната дистанция и продължаваше да се пита: къде ли отива? По едно време сви в странична уличка и почти веднага след това хлътна във входа на старо тухлено здание в сянката на нова, далеч по-бляскава и исполинска сграда от стомана и стъкло. Улицата бе доволно тясна и тукашните търговци вече прибираха сергиите си. Наоколо се редяха магазини за порноматериали и зрелища, сексшопове с играчки за възрастни и заведения за татуиране. В същото време изходите на множеството съседни бизнес сгради на талази бълваха чиновници — средна ръка хора с изморени лица, служители от големите компании, запътени към домовете си по околните хълмове или покрайнините. Тъжно отражение на обсебилата Ванчай шизофренична обстановка, помисли Смит.

Любопитството му растеше, още повече, че групите излизащи от работа чиновници увеличиха възможността му да скъси разстоянието. Така успя да се вмъкне в преддверието на сградата почти веднага след Макдърмид. Последният стоеше пред поредица асансьорни врати. Смит изчака малко и когато Макдърмид се качи, влезе и веднага погледна таблото над вратата. Клетката с обекта спря на десети етаж, сетне веднага тръгна надолу.

Джон се качи на съседния асансьор и натисна бутона за единайсетия етаж. Слезе и спринтира надолу през пожарния изход. Излезе на десетия етаж и се заоглежда трескаво, но напразно. Коридорът бе пуст. Къде се бе скрил Макдърмид?

Върна се назад в аварийния изход в мига, когато от близък офис излязоха три говорещи на китайски жени. Прилепил гръб към стената, той изчака да минат, като се проклинаше, че не е учил китайски. Отвориха се и други врати, още чиновници излязоха, минаха и заминаха, коридорът опустя отново. По едно време чу шумолене и близо пред него мина облечена в черни селски дрехи и остра шапка жена. Скри се във врата на края на коридора. Смит надничаше от изхода и ругаеше наум. Къде, по дяволите, бе Макдърмид? Вече се канеше да започне да проверява помещенията едно по едно, когато му се стори, че чува гласа на шефа на „Олтмън“ някъде отдясно, след вратите на асансьорите. Е, нямаше как другояче. Тръгна с беретата в ръка, като допираше ухо поред на всяка следваща врата и напрегнато се ослушваше.

Вратите бяха все едни и същи — обикновени, евтини, лепени плоскости с кухини по средата, с метални рамки на цепките за пощата и табелки с имената на съответния бизнес и фирма — било адвокатски кантори, било счетоводни фирми и интернет доставчици, зъболекарски кабинети и секретарски услуги. Зад повечето чуваше разговор, на едно място свиреше радиостанция. Вече започваше сериозно да се тревожи, когато чу гласа на Макдърмид. Определено бе неговият.

Замря на място, затаи дъх, стисна беретата. Приглушени гласове говореха зад врата, на която на английски и китайски пишеше: доктор Джеймс Чжоу, акупунктура & масажи . Може би обектът обича масаж? Или му е нужно иглолечение? Само че защо ще идва дотук по този труден начин — с метрото и пеша? Макдърмид е човек гален, разглезен, физически изнежен. А може би е дошъл по съвсем друга причина? Вероятно бе и друго — надписът да е прикритие за най-древния бизнес на земята — сексуален „масаж“… И пак, какво от това?